- Г-н Миндачкин, можете ли да обобщите стопанската година?
- Още не мога да кажа дали годината беше добра или лоша. Имахме проблеми с дъждовете. Пшеницата не е от най-добро качество, добивите паднаха. Това е причината за ниските цени в началото на периода за продажба (на жътвената кампания). На този етап цените се повишават, което е добре. Хубаво е, че пролетниците са в чудесно състояние. Надяваме добивите от тях да компенсират загубите от есенниците. Това, което е обезпокоително е, че има индикация за ниска цена на слънчогледа. Дано не съм прав. Но ние сме оптимисти. Земеделците са най-големите оптимисти, от мен да го знаете.
- Какви са най-големите предизвикателства за Вас и колегите Ви в региона?
- Най-голямата ни болка – поливното земеделие. Искаме спешни оздравителни мерки от страна на държавата за поддръжка на поливните площи. Поливното земеделие в Пазарджик е една от предпоставките да правим печелившо производство. В противен случай не можем да бъдем конкурентоспособни. Тук дъждовете са малко и не са разпределени равномерно през годината. От години се говори за стратегия, а до момента почти нищо не е направено в България. Какво получихме ние след множеството обещания от страна на държавата – скъпа вода, авансово плащане на водата и недобро състояние на хидромелиоративната мрежа. Поливните площи в Пазарджик са 560 000 дка, от които се използват едва 60 000 дка в областта. Гравитачното напояване невинаги е най-доброто, което може да се приложи в практиката. Надяваме се занапред да имаме възможност да инвестираме в по-модерни поливни системи. В това число дъждовална техника, която на този етап е скъпа инвестиция. Може би проблемът в нашия регион идва и от разпокъсаността на земята.
|