Търсене на специалисти
Недостигът на ветеринарни лекари у нас е тревожна тенденция, която се засилва през последните години. Какво показват цифрите. Във Ветеринарния факултет към Лесотехническия университет се приемат около 60 студенти, но завършилите са по-малко. Същото важи и за другия факултет в страната, намиращ се в Тракийския университет. Там се приемат 160 души, но броят на завършилите не е същият. „Завършилите са недостатъчни, категоричен е проф. Богдан Аминков, декан на Факултета по Ветеринарна медицина към Лесотехническия университет. - В цяла България и особено в София има голяма нужда от ветеринарни лекари. Конкуренцията в частните клиники за дребни животни при намиране на специалисти е голяма. Поне в най-малко 20 клиники в София се търсят ветеринарни лекари. Наистина има голям недостиг на такива кадри.“
Ветеринарното образование у нас е с дългогодишни традиции. Началото е поставено през далечната 1923 г. със създаването на факултет към Софийския университет, научихме от проф. Аминков. „Факултетът постепенно се изгражда и става един от модерните факултети на Балканския полуостров. И като преподавателски състав, и като материално-техническа база. С решение на Политбюро през 1973 г. факултетът е преместен изцяло в Стара Загора. През 1994 г. се взема решение за създаването на факултета по ветеринарна медицина към Лесотехническия институт. Това е историята на възникването на факултета или възраждането на ветеринарното образование в София.“
25 години Ветеринарен факултет към Лесотехническия университет
Настоящият декан на факултета проф. Аминков, който вече осма година е на този пост, е сред участниците в създаването му. Той е един от най-опитните и квалифицирани преподаватели в катедра Хирургия. Преподава образна диагностика, пропедевтика и модули. През април 2019 г. Ветеринарният факултет чества своя 25-годишен юбилей. По този повод се е провела научна конференция. Повече за нея ни разказа проф. двмн Емил Сапунджиев, зам.-декан по научната част. „Присъстваха над 160 участника. Бяха представени над 50 научни съобщения в различните области, два пленарни доклада. При тези критерии, които имаме за изисквания и растеж на младите кадри, това е необходимост и ние се стремим ежегодно да организираме такива събития, в които да се включат не само наши преподаватели, но и от другите институции, факултети, които имат желание да представят техните научни съобщения. Защото това си е една научна общност, широкообхватна за България.“
Обучение и наука
Важна подробност е, че във факултета преобладават младите преподаватели, които въвеждат нови подходи в обучението. Средната възраст на преподавателския състав на факултета е 43 години. Ползва се литература, по която подготвят лекциите си всички преподаватели в чужбина, подчерта проф. Аминков. Преподавателите и асистентите във факултета се занимават и с научно-изследователска дейност. „Изискват се работа по научни проекти, публикации и то в световни издателства, в списания с импакт фактор, такива, които имат международна представителност, брой цитирания в база данни, които са широкопредставителни. За миналата година от брой публикации в нашия факултет има над 100 за целия факултет и 17 съобщения за колегията, които са в списания с импакт фактор. Значи те са приети и от световната общност,“ подчерта проф. Сапунджиев. Той допълни, че развитието и отчитането на научната дейност е свързано с финансирането на висшето училище от министерството на образованието.