В края на август, когато започва пикът на българските полски домати и пипер, на една от столичните борси редица с камиони стоварва тонове домати от Полша. За стотинки за килограм.
За часове полската стока достига до почти всички регионални пазари и прави зловещ дъмпинг на българските градинари с крайна цена до потребителя от 1 лв. за килограм. На земеделския пазар във Враца, например, наглостта на търговците стигна дотам, че поставиха етикетче „Български домат”. На въпроса в коя част на страната е отгледан и могат ли да докажат произхода му, продавачката сви рамене. Безцеремонно отказа да представи каквито и да е документи за произхода на червения зарзават. За минути към безумно евтината стока се нахвърлиха със светнал поглед възрастни жени и купуваха с килограми. От съседните маси унило и с тъжни очи гледаха фермерите, дошли да продават току-що откъснатия сочен, розов и много по-скъп български домат. С тънка ципа, но не така вечен, като полската „тиква”. Ръцете на повечето от тях бяха красноречиво доказателство, че именно те са отгледали свещения за българина зеленчук. Загрубели, напукани, с черни ивички, точно като на човек, който се рови в пръста, за да изкара насъщния си. Мнозина от тях посегнаха към цените, които са поставили, готови да ги свалят. С пълното съзнание, че ще са на още по-голяма загуба, ако не продадат стоката до вечерта.
Статистиката
Горе-долу по същото това време Министерството на земеделието излезе с покъртителни секторни анализи в областта на земеделието. Като част от подготовката на бъдещия национален стратегически план на България за новата Обща селскостопанска политика (ОСП) за периода 2021-2027 г. Какво казаха тези анализи. Това, което всички въвлечени по някакъв начин в този сектор знаем и повтаряме вече години наред. Те просто облякоха гореописаната картина с цифри.
Срив
А това е тоталният срив на производство на български плодове, но най-вече зеленчуци в последните няколко десетилетия. И залетият национален пазар с импортен зарзават и от Общността, и от трети за държавата ни страни. Статистиката е унизителна /цитирана в отделно каре по-долу б.а./ за националното ни достойнство с безвъзвратно отминалата слава на едни от лидерите в отглеждането на пипер и домати. Не само от времето на социализма, но още от първите десетилетия на 20-ти век. И ако през 30-те години на миналия век българските градинари са били водещи в производството на домати дори в Бразилия, трети в света в производството на пипер през 80-те години, днес внасяме близо 90% от зеленчуците, които потребяваме.
Полша
И понеже от 2007 г. насам всеки земеделски министър повтаря една и съща мантра, обвинявайки отворените пазари на ЕС за това, което се случва, нека дадем за пример една Полша. Която много преди нас е член на Общността. Страна, в която по думите на Георги Василев, председател на Българската асоциация на пиперопроизводителите, преди 50 години е научила какво е това домат. И не е необходимо да се подлагат думите му на съмнение. Просто мнозина от нас си спомнят как преди 1989 г. изглеждаха полячетата, дошли да летуват в международните лагери на нашето Черноморие. В едната си ръка държаха сочен домат, ръфайки го като ябълка, в другата подмишница ухилени притискаха ухаещ с дебела коричка бял селски хляб. И чупеха лакомо комати от него. За тях това беше върховно кулинарно преживяване.
Днес поляците усмихнато заливат нашите пазари с домати, произведени в Полша. Нито сочни, нито вкусни, а кисели, с дебела кора като на тиква, но безумно евтини. Според Георги Василев Полша в момента произвежда 400 хил. т пипер и 4 млн. т домати. А купуваше 100% домати и пипер от България. Сега продава домати и пипер в 37 държави.
Обвързана подкрепа
България ще се бори за обвързана подкрепа, за да подпомогне производството на плодове, зеленчуци и мляко, е една от сигурните ни опори в предстоящата ОСП. Но икономически анализатори от неправителствени организации още преди две години предупреждаваха, че тази подкрепа всъщност сама за себе си няма някакъв съществен ефект. Защото е малка и защото давана в този си вид, е повод за порочни схеми от така наречените земеделци с куфарчета. Част от тях в годините „отглеждаха” изобилни реколти от тикви и всякакви странни градинарски предпочитания. С една единствена цел - да източат колкото се може повече европейски пари, без да положат значителни усилия на полето. Последният идол на земеделците с „куфарче”, според шефа на ДФЗ Васил Грудев, е доматът. Той дори се закани, че ще увеличават с 20% проверките на полето. И ще лишават от субсидии градинарите, ако на нивата не бъдат открити домати. Но дали всъщност българското зеленчукопроизводство страда само от недобросъвестни стопани или причината е много по-дълбока.