- Какво имахте предвид с твърдението си, че думата комасация е синоним назаменка и се обявихте против предложението на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи за спешен Закон за комасацията (уедряване) на земеделската земя у нас? - Може би подтекстът на този меморандум беше единствено и само това, дори беше записана дата, до която да се създаде работна група и проектозакон. Аз съм сигурен, че въпросната асоциация дори вече има и готов закон, но ако ще правим доброволна комасация на земя, то не е необходим закон. Мога да ви дам много примери. В един маси в събираш собствениците, както и всеки един ползвател и си правите заменката без да ви е необходим закон и земята се обработва. Това никой не го забранява в момента. Явно подтекстът на този закон ще бъде друг и може би няма да бъде доброволно. Другото, което мисля е, че не може да се случва комасация без участието на държавата. В момента държавата нито има възможности, нито има средства. Комасацията е много скъпо удоволствие. Ние сме бедна държава и нека комасацията да се случва по естествения си път. Какъв да е той? Ползвателите, които работят замята, да имат възможност да закупуват земята, която обработват, постепенно с времето. Разбира се, като не се нарушава никакъв пазарен механизъм, т.е. собственикът в крайна сметка има право, след като я предложи на ползвателя, да я продаде на когото си иска. - Колко време ще ни отнеме този все пак така необходим процес на комасация за земеделските земи или да си кажем просто колкото толкова? - Според мен, както вие казвате „колкото толкова”. Да не забравяме, че водещи държави като Франция, Германия, Испания, Италия, които имат поземлени отношения отпреди 100 години, все още правят комасация. Ние имаме реални поземлени отношения, според мен едва от около 7–8 години, защото през първите 12–13 години кашата ставаше по-голяма и едва от 2002–2003 г. земята в България започна реално да се работи. Затова, може би, имаме още доста години.
|