- Г-н Костадинов, как памукът идва по нашите земи и какви традиции има страната ни в отглеждането на тази култура?

- България има дълбоки традиции в отглеждането на памук. Той вирее по нашите земи още от ІХ век и заедно с лозата са най-старите култури в страната. В стоковото стопанство през вековете памукът осигурява влакно за населението, заедно с влакната на конопа и лена. В средата на ІХХ век един от реформаторите в Османската империя Митхад паша донася сортове памук от новия свят – Америка, и културата започва да се отглежда в България. За първи път в страната ни памук е засят край село Узунджово, Хасковско. Оттогава той е една основна техническа култура у нас и се отглежда дълги години. Ако погледнем световната годишна статистика, ще видим, че от 1930 до 1960 г. България заема 15-то място в света по добив на суров памук, като изпреварва дори Гърция. Традициите в отглеждането на памук в България продължават до 80-те години, като памучните площи се пренасят предимно в Южна България, в Старозагорско, Хасковско и Чирпанско, където са и най-големите преработвателни фабрики на памук.

- Каква е днешната картина на памукопроизводството в България?

- През 2000 г. в България се отглеждаха 140 000 декара памук, а през последните две години площите с тази култура не надминават 4 000–5 000 декара, което е много малко. Основната причина за това рисково намаляване на площите с памук е високата себестойност на отглеждането му. В същото време цената на суровия памук, изкупуван от преработвателните предприятия, не се променя много, тъй като зависи от международните борсови цени. Ценовата стойност, на която преработвателите изкупуваха памука от производителите, е такава, каквато е и в Гърция. Именно поради тази висока себестойност на памука ЕС заложи много високи субсидии за отглеждането му. Защото потреблението му в Европа е около 400 000 тона, а само 3 държави могат да отглеждат тази култура поради подходящи климатични условия. Това са Гърция, Испания и нашата страна. Преди години и Португалия отглеждаше малко памук, но в момента памукопроизводството там е преустановено. Така че освен нас, остават само две държави.

- В момента какви сортове памук се отглеждат в България и чия селекция са те?

- Страната ни има традиции в създаването на български сортове памук. Със селектирането и сортоподдържането се занимава основно Институтът по памук и твърдата пшеница в Чирпан, който сега се нарича Институт по полски култури. Българските сортове са около 28. Характерното за тях е, че са с къс вегетационен период и са подходящи за отглеждане в северните ширини, за да може памукът да узрее навреме, в рамките на 120 дни от засяването до разпукването и прибирането на кутийките. Основните сортове, които през последните 15 години се отглеждат в страната ни, са Бели извор, Огоста, Чирпан 603 и Чирпан 539. Поради малкото декари с памук у нас, в момента се отглежда само един сорт – Чирпан 603. Надяваме след две години да внедрим и някои нови сортове.

- Какви перспективи дава на производителите в България предвиденото в бъдещата ОСП подпомагане на памука с отделен финансов пакет?

- България разполага с много добри почвени и климатични условия за отглеждането на памук, особено в Южна България. Тук той може да вирее при неполивни условия, за разлика от другите страни. Памукът е една от най-сухоустойчивите култури. Сортовете, които в момента се селектират в България, са именно сухоустойчиви и не изискват поливане. Относно технологията на отглеждането му страната ни също има традиции и хората са добре запознати с това производство. Ако субсидията действително бъде такава, каквато е определила вече Общата селскостопанска политика, се надявам, че квотата, която ни е дадена, от 34 000 декара, ще бъде усвоена. Същевременно искам да кажа, че тя в действителност е малка. За съжаление, беше намалена, тъй като дълги години страната ни сееше много малко декари с памук. А знаете, че се вземат референтните периоди. Затова и от 104 000 декара площите ни бяха намалени преди 2 година на 34 000 декара. Така че реалността е такава – има надежда от 2014 г. да започнем усвояването на цялата евроквота от 34 000 декара за страната ни, което в действителност е малко. През 60-те години на миналия век в България са се отглеждали над 1 млн. декара с памук, но тогава е било планово стопанство и нещата са стояли по друг начин.

 

Автор: Валери Станев

Целия материал четете в брой Март 2012