Светлана Боянова (в ляво) - експерт по ОСП

- Г-жо Боянова, след скоро сключеното политическо споразумение по ОСП между Европейските Парламент, Съвет и Комисия вече очакваме конкретните текстове на регламентите. Какви са новините?

- Освен подписаното споразумение беше постигнат и политически компромис отново в рамките на Европейския парламент – гласувана беше с резолюция Многогодишната финансова рамка. Това са неща, важни за земеделския сектор и всеки трябва да следи новостите, не само държавната администрация, за да можем да информираме навреме хората. Защото според мен информацията, която се поднася в сектора, е недостатъчна.

Когато говорим за новата ОСП по Първи стълб, имаме следните важни въпроси за България: на първо място, да решим въпроса със сегашния дисбаланс между секторите зърнопроизводство, зеленчукопроизводство, животновъдство и т.н. Това може да бъде постигнато със засиления процент на обвързана подкрепа, който се постигна при това политическо споразумение. За България това означава 13% плюс 2% за протеинови култури – общо 15%. Но тук е много важно какви точно ще бъдат схемите в тези 13% обвързана подкрепа? Като казваме, че ще са за зеленчуци – как точно? Или пък за животните – продължаваме ли националните доплащания, които са в момента – примерно, за крави с бозаещи телета, за овце майки или кози майки? Продължаваме ли ги в този вид схемите или правим друг вид?

Друг важен момент, който трябва да се обсъди със земеделските производители, е схемата за подпомагане на малките стопанства. Тук се решава въпросът с дисбаланса, който стои между видовете земеделски производители – едри и малки. Но и тук има въпрос – кои са едри и кои малки стопанства. Новината е, че тази схема най-вероятно ще бъде доброволна. Всяка страна членка сама ще избира дали ще я прилага, като помощта ще бъде в размер от 500 до 1250 евро. Това е постигнатото споразумение. Единият вариант е – влизаш в схемата за малките стопанства, независимо от това колко хектара имаш, и получаваш от 500 до 1250 евро – колкото определи правителството, и си освободен от кръстосаното съответствие и зелените изисквания. Другият подход е да получаваш тази стойност според хектарите, които работиш, но да си освободен от кръстосаното съответствие и зелените, но не като изискване, а като контрол от ДФЗ – тук има известна разлика.

- Има ли нови моменти в схемата за подпомагане на младите фермери?

- Тази схема за подпомагане решава въпроса с млади хора, заети в земеделието. Тук възможностите, които предлага новата ОСП, е да се допълнят първите 5 години с още 25% плащания на младите фермери. Аз нарочно казвам – ето я схемата, ето какъв проблем решаваме с нея при нас. И смятам, че такъв би трябвало да е подходът за всичко, което правим.

Друг важен проблем в земеделието ни е свързан с реализиране на продукцията на българските производители.

Действително позицията на хората, които изразяват своя протест срещу несправедливата цена, получавана за произведената от тях продукция, е важен въпрос. Той би могъл да се реши и ние трябва да го направим, ако политическото ръководство сметне да работи в тази посока, като се възползваме от възможността да направим тематична подпрограма за късите вериги. Имаме такава възможност и за малки стопанства, и за къси вериги. Което означава да се скъси веригата от производител до потребител, и да се получава една справедлива цена не само за производителя, но и за потребителя. Защо да не ги комбинираме? Разбира се, с добра обосновка. Освен това сериозно трябва да наблегнем на организациите на производителите. Защото едно е когато търговските вериги преговарят с организации на производители, друго – с отделен фермер. Това са едни отделни подпрограми, които ние можем да направим, още повече, че в момента се пише Програмата. Всъщност има възможност и за специална подпрограма за поощряване на жените в земеделието в селските райони. Защото една голяма част от хората в земеделския бизнес са жени. И очевидно се справят много добре.

- Какво да очакваме при подпомагането на агроекологията и борбата с измененията в климата?

- Мерките, които се предвиждат по агроекологията и борбата с измененията в климата са и по Първи, и по Втори стълб. Знаем, че по Първи стълб до 30% от плащането ще бъде за зелени дейности. Новото тук е, че ПРСР също предвижда 30% от бюджета да отиват задължително за дейности, свързани с агроекологията и борбата с измененията в климата. Хубавото тук е, че се добавиха в списъка на тези дейности и иновациите, и мярка 121 – модернизиране на стопанствата, ако са насочени към инвестиции за екологични дейности. Относно иновациите, за които споменах, има специален член в новия регламент, който урежда така нареченото Европейско партньорство за иновации. На български това означава следното: така да се съюзят бизнесът, науката, клъстерите, земеделските производители и др., че да измислят, да създадат иновативни проекти, които да бъдат подпомогнати и след това внедрени в сектора и да доведат до повишаване на неговата конкурентоспособност. Като знаем, че в този програмен период мярка Сътрудничество ние не прилагахме, тук аз виждам една „червена лампичка” – сигнал, че върху това всички трябва да поработим. Да направим така, че да приложим това европейско партньорство за иновации в нашата страна и да не губим пари.

 

Автор: Валери Станев