- Г-н Николов, доволен ли сте от гласуване на първо четене на проектозакона за Селскостопанска академия?
- Ние сме от вносителите на този законопроект чрез Министерски съвет. От самото начало промените, които бяха гласувани, бяха декларирани и обявени. С две думи, първата и най-важна е, че искаме финансова самостоятелност за ССА, втората е по отношение на Управителния съвет, в който да членуват само хора от Академията, и третата касае преструктурирането и създаването на държавно предприятие, което косвено е свързано с финансирането.
- Ще обобщите ли с няколко думи какво ще получи ССА от тези промени и най-накрая тази финансова независимост, към която се стреми от толкова дълги години?
- Тази финансова независимост, за която гласуваха на първо четене в пленарна зала на НС, означава, че ще има определен финансов трансфер от държавата чрез МЗХГ към ССА. Мястото на ССА е в Министерството, а откъсването от хранителната й среда ще доведе до безсмислие. Освен този финансов трансфер, и към него ще се прибавят и собствените приходи, които имаме, и ще имаме, а управлението на тези всички тези средства ще прави ССА. Предвиждаме тези неща да се решават на дирекционен съвет, в който да влизат всички директори, които да предлагат различни решения.
- Дайте пример.
- Оттук нататък ССА е тази, която ще решава кои са приоритети, в които да се насочат тези средства. Например, в Садово имахме пари за трактор, който е необходим на Института в Садово за обработка на площите. Но до ден-днешен още не сме получили разрешение да го закупим. Това е най-простият пример, който касае нашата независимост. Ние ще решаваме какви са фондовете, които трябва да бъдат заделени, как ще бъдат разпределяни приходите, каква част ще бъдат за стимулиране, за заплати, какви за развитие на инфраструктурата, какви за фонд научни изследвани Сега например, казват да се самофинансираме. Ние не можем да участваме по много програми и проекти към този момент точно поради липсата на финансова независимост.
- Дайде пример.
- Ако Институтът Марица по зеленчукопроизводство в Пловдив се занимава със зеленчукопроизводство, но най- много зеленчукопроизводители има в Петрич и Кюстендил, какво пречи такива опитни полита да се изградят и в Кюстендил, Петрич и т.н.
Всеки наш институт работи по специфични проблеми. Царевицата е в Кнежа, но това не значи, че в Стара Загора или Бургас не се сее царевица, а когато сортовете бъдат изпитвани в тези опитни станции, тогава ще бъде избран адаптираният сорт. Никой не цели да отнема земи.
- С две думи, ССА със своите институти ще бъде един цялостен организъм...
- Да, точно така. Понеже вие повдигнахте въпроса за приложната дейност. Искам да ви кажа, че всяка приложна дейност се развива на базата на някакъв фундамент. Последният отчет, на който присъства, беше на Института в Карнобат. Бях очарован от това, което чух. Наред с десетки сортове, които те изпитват и създават, имат проект по биологично производство и биодинамично производство на зърнени култури. Това са нещата, които просто не ги знаем. И когато ние ще узреем за биодинамично земеделие, вече ще имаме сортове, които българската наука е създала.
Още във февруарския брой на списание Агрокомпас