„Целият ми живот мина с животните. Дядо ми беше овчар навремето, имаше голямо стадо, още не ходех на училище, но сутрин в 5 часа ме вдигаха да му подкарвам овцете“, така фермерът Димитър Ангелов започва разказа за житейския си път. И когато го питам каква е професията му, се усмихва и отсича – просто животновъд. Фермата му се е ширнала насред новопазарските поля в местността „Алята“, а на 30-те декара площ е събран многоброен и пъстър животински свят.
Фермерът отглежда 250 овце от породата Медночервена шуменска овца, но освен тях в оборите и по поляните има още 60 телета, кози, кончета, понита, кучета, зайци, пуйки, кокошки, токачки и дори пауни. Няколко птици, разперили красивите си опашки, се разхождат свободно край малкия язовир, в който стопанинът развъжда и шарани.
Заедно с бай Димитър и съпругата му Станка обикаляме близо час из фермата, която изглежда като зелено и огласено от птичи песни райско кътче, само на 20-тина километра от Шумен. Най-близките села Стан и Енево са на 2-3 км оттук, толкова е и разстоянието до град Нови пазар.
„Това си е нашето село, на шега си го наричаме Димитър Ангелово“, смеят се стопаните и разказват за начинанието си. Фермата им е вече с 22-годишна история. Двамата са родом от варненските села Ягнилово и Изворник. Там като млади гледали телета.
„Много труд беше, косили сме двамата на ръце, почнахме с едно теленце, продадохме го, после взехме още 2-3, струпахме едно сайвантче и почнахме да гледаме трийсетина телета. Тогава с припечеленото от тях можеше да си купиш апартамент и да ти останат пари. Това беше стимул за хората да отглеждат животни и затова имаше много хора на село. От „Родопа“ даваха и по 2 кг безплатен фураж на килограм живо тегло предадено агнешко“, спомня си Ангелов.
След промените, през 1993 г. с жена му се установили в Новопазарско и направили фермата. „Живеехме във Варна, ама като започнахме с овцевъдството, се преместихме тук за постоянно, за да върви работата. Животните искат денонощна грижа – особено през агнилната кампания. Няма ли ги те – не стават нещата“, отсича фермерът. Миналата есен тук имало над 600 овце, сега са 250, защото продали доста.
Започнал да отглежда овце от изчезващи породи – Медночервена шуменска и Каракачанска. Според него за нашите условия идеалната порода е Медночервената. Уникална е, защото животните рядко боледуват и са много издръжливи. Млякото, което дават медночервените овце, е с отлично качество – маслеността му е над 8%. Културните породи са по-претенциозни, трябват по-големи грижи. По-примитивните породи са много здрави, твърди Ангелов. А и напоследък фермерите ги търсят, защото и субсидиите за тях станали по-големи.
„Най-вкусното месо е от тази овца. Който не е ял агне от Медночервената шуменска овца, той не знае вкуса на агнешкото! Навремето са използвали вълната ѝ за направата на аба за дрехи за войската. Вълната им била предпочитана заради здравината и тъмния ѝ цвят. Агънцата, като се родят, са чисто чернички и после стават медночервени“, разказва бай Димитър.