От много стари времена се знае, че конете винаги са били част от българската история. По времето на прабългарите са били използвани във военната организация, както и за основно превозно средство. Днес конете продължават да присъстват в ежедневието ни за работа или спорт, като сме отредили и ден от календара, за да ги почетем. Затова и професията налбантин до ден-днешен се развива и уважава. С един от тях се срещаме в град Априлци. Мирослав Василев превръща едно хоби в професия, която го доближава до природата.
- Как се запалихте по тази професия?
- Още от малък, дори не си спомням. Това са едни прекрасни и интелигентни животни, с които е удоволствие да се работи. Дълги години съм се занимавал с конни спортове. Занаятът захванах по необходимост – за да мога да съм пълноценен в работата ми с тях. Започнах при един местен ковач в Троянско. Той ми показа най-основното. След това специализирах в Дания. Днес сме толкова залети с информация, че можеш да се образоваш и сам. Но практиката е най-важна. Знаете ли – професията се разви много в последните 10-15 години. Използват се рентгени, ултразвук, топлинни камери. Няма нищо общо с миналото. Конят е тясно специализирано животно, еволюирало да бяга от хищниците и стъпва на единствения си пръст, откъдето идва огромно натоварване. Тук идва задачата на ковача – да помогнем да го преодолее.
- Защо е важно да се подкове конят?
- Подковата помага на коня за работата му по твърди и хълмисти терени. Така копитото се предпазва от нараняване. Някои хора предпочитат конят да е бос, защото така се е родил, но аз не съм привърженик. Спортните коне са най-предразположени към травми.
|