Кой е най-големият проблем пред младите фермери в България?
Достъпът до земя е доста затруднен поради факта, че цената на земята страшно много се вдига. Конкуренцията е доста голяма, ако някой иска да се занимава със земеделие или иска да арендова земя, примерно.
Според теб има ли много млади хора, за които земеделието е перспектива?
Срещал съм се с доста млади хора, мои приятели, които имат желание да се занимават, но има и такива, които не знаят изобщо какво представлява земеделието.
Можем ли да кажем, че благодарение на младите фермери в земеделието по-бързо ще навлязат новите технологии?
Определено. Въпреки че, наблюдаваме доста фермери, които не са млади и са доста иновативни и внасят технологии от чужбина. Наблюдавам доста голям интерес към иновациите от страна на младите фермери.
Какво мислиш за амбицията на Европа да подкрепя по-стабилно младите фермери през новия програмен период?
Финансовата подкрепа ще бъде изключително полезна, но може би и по Програмата за развитие на селските райони трябва да има допълнителни облекчения за младите фермери, както и някои по-привлекателни интервенции, по които могат да участват. Според мен, това би било достатъчен стимул. Може би, ако се работи в тази насока, ще има по-голям интерес.
В момента наблюдавам, че процедурите за кандидатстване са доста усложнени. Точковата система, според мен, е просто ужасна. Това доста демотивира хората, които биха искали да се занимават със земеделие.
Как се насочи към земеделието?
Аз съм в сектор зърнопроизводство, потомствен фермер. Бизнесът е основан от баща ми. От 2015 година започнах сам да поемам нещата. Родителите ми продължават да ми помагат.
Завърших Аграрния университет в Пловдив и започнах да прилагам наученото в моето стопанство. В стопанството си внедрявам иновативни технологии.
Обработваме земи в две землища около град Айтос. Отглеждаме шест хиляди декара. Предимно сеем пшеница, рапица, ечемик, слънчоглед, сега увеличаваме културите, като добавяме грах, лупина, овес.
Защо пък точно земеделие? Това ли беше детската ти мечта?
Винаги съм имал избора да се занимавам с това, което харесвам и това, което искам, но може би фактът, че през целия си съзнателен живот съм бил по полетата, е предопределил моя избор. Още от малък винаги съм бил по машините, на полетата, покрай родителите ми и работниците и това може би ме е запалило по земеделието.
Притесняваш ли се от Зелената сделка?
Не. Аз започнах да прилагам консервационни технологии в нашето стопанство. Но Тил и вертикал тилидж, които би трябвало да са в синхрон със Зелената сделка. Отделно внасям иновации, с които помагат за опазване на околната среда и общо взето новите по-високи екологични изисквания не ме притесняват по никакъв начин.
Как може да се намали употребата на ПРЗ, как ще развиваме биоземеделието? Това са другите цели на Европа.
Трудно. Има методи и начини, които са доста приложими в овощарството, зеленчукопроизводството. Ние имаме овощни градини, които са биологични. Има методи и продукти, които могат да излязат много по-евтино, отколкото химичните продукти. В сектор зърнопроизводство биопроизводството би било много по-трудно. Едно е да управляваш 70 дка по метода на биопроизводството, друго е да управляваш шест хиляди декара. Това е доста по-скъпо.
Наблюдавам в момента, че на пазара се продават продукти за контрол на някои заболявания и на вредители с биопродукти, които и ценово са доста добре, но проблемът с плевелите остава. Аз не съм намерил решение, което по биологичен път да контролира плевелите. Говоря конкретно при Но Тил технологията.