Този млад човек наистина умее „да заразява“ с аромата на успеха. И вкуса на истинските начинания, към които го тегли сърцето. Научил го още преди 25 години, когато баща му основава фирмата за декоративна растителност, като наследници на земеделци и градинари. Та нали декоративните рози са емблемата на Павликени. Най-новото му начинание е цех за обработката на вишни, с инвестиция от 4 милиона лева и проект по Мярка 4.2 от ПРСР, върху 1 500 кв. м с 8 декара хладилни помещения. Е, наложило се е да си помогне и с кредит. Единственото, което го смущава, но не би го отказало, е диктатът на берачите, липсата на работна ръка. Нищо, че в Павликени има Гимназия по аграрни технологии, чиито възпитаници са обвързани отскоро с бизнеса и земеделието и още докато учат, вземат процент от заплатата. „До 3 000 лв. стига тя, ако останат в земеделието“, уточняват зърнопроизводители.
„Като няма кой - сам тръгвам до по-далечни села и намирам берачи“, предлага своята версия по темата с конкуренцията и „битките“ за работна ръка Георги. Не обича да го изнудват. А ръцете му издават, че не обича и да лъже - сам участва в работата в насажденията, ако се наложи. Всичко това на пръв поглед съвсем не съответства на външния му вид - на млад бизнесмен, или човек за публика. Но пък се връзва с неговата откритост и лъчезарност. Завършил маркетинг в Унгария. И се е върнал.
Днес бизнесът им се е разраснал до 120 декара декоративни насаждения, 20 декара база с оранжерии за цветя, 250 декара череши, вишни и 70 декара малинови насаждения. Георги и баща му Даньо Ангелов имат и изложбена площ, истински „театър на красотата“.
Младият земеделец намира Павликени за много надарен и недооткрит край,
на равно разстояние от София и морските вълни. С единствения в Източна Европа Античен керамичен център, с пет музея и със славното Възрожденско градче Бяла Черква. Сещам се, че от това малко градче в община Павликени са Бачо Киро и основоположникът на БЗНС и кооперативния земеделски дух Цанко Церковски. Връзката със земята е кръвна. Тук наистина се ражда всичко, особено в миналото: от дюли до памук, от жито до всякакви зеленчуци. Та нали великотърновските села Поликраище и Първомай, които изнасят славата на българското градинарство и правят колониите в Унгария някога, са на около 30 км. Между другото, докато учи маркетинг в Унгария, Георги научава на живо как да работи земеделие, тъкмо сред наследниците на български градинари от Великотърновско. И се връща.