Самоковското село Алино е като повечето български села – посреща ви с ръждясалата си табела, с няколко изоставени сгради, обречени на саморазрушаване, криви улички, които през зимата изглеждат още по-тесни и неприветливи, и за да ви стане настроението съвсем минорно, навред в пейзажа не се мярка никакъв човек. Така че дори няма кой да ви ориентира къде е къщата на англичаните. Тук местните хора така наричат Тина и Кевин – семейството от Великобритания, което преди няколко години се заселило в Алино, за да се отдаде на фермерството и спокойния живот.
За България Тина и Кевин научили от телевизията, от едно предаване, в което се предлагали къщи за почивка. Първоначално идвали в Самоков да карат ски, защото районът им се сторил фантастичен. Както и двамата признават – тук намерили всичко, което искат, а и през всички сезони е красиво. Когато едно лято бяхме отново на почивка, времето беше прекрасно, спомня си Кевин. „Ние сме университетски преподаватели и наближаваше новата академична година. Плувахме в язовира и тогава един на друг си казахме, че не искаме да се връщамe обратно във Великобритания. Върнахме се все пак, но в продължение на 6 месеца обмисляхме идеята да се преместим в България. Имаше доста административни спънки при преместването и при закупуването на къщата.“
Сега, след продължителен ремонт на изоставената преди 15 години къща, двамата ни посрещат пред двуетажния си дом в Алино – типична провинциална българска архитектура, в чийто интериор е привнесена доза английска изтънченост – старинни мебели, препарирани птици, сувенири, дори английска порода кучета... Двамата вече са привикнали на българското любопитство и ни приемат в дома си без уговорки. Знаят и кой ще бъде първият ни въпрос? Защо са решили да се преместят в България? Кевин отговаря без да се замисля. „ В Англия нямахме време за себе си, нямахме време един за друг. Затова преди пет години решихме да се преместим тук, искахме да работим и да прекарваме повече време заедно. Преди две години решихме да стартираме малък бизнес и България ни даде тази възможност.“ Първоначално двамата отглеждали плодове и зеленчуци само за своето домакинство, като спазвали принципите на екологичното производство, без да използват торове и пестициди. Експериментирали с различни култури, а преди две години пробвали с босилек, който се развил много добре. Направили от него песто. Когато подхващаме темата за фермерството, Кевин „превключва“ на атрактивен български език. „Аз мисля, че за нас е най-добре да отглеждаме билки и зеленчуци. Освен това имаме много дървета около фермата – сливи, ябълки, които винаги дават много плодове. В градината обичам да садя тикви и билки като кориандър, босилек, салати и други подобни, защото се отглеждат лесно и бързо. В нашия регион Самоков няма много топло време.“ От две години семейството редовно предлага продукция на фермерските пазари в София. Ние работим само в топлия сезон. Продаваме продукти със зеленчуци от нашата градина и английски сладка, уточнява Кевин. „През лятото предлагаме песто от нашия босилек, през есента – различни зеленчуци, но винаги имаме английски десерти. Аз не зная как да правя кьопоолу и лютеница като вашите баби. Затова продаваме сладка по английски рецепти, които умеем да правим. Това е нещо ново за България, клиентите ги харесват.“ Тина също допълва: в Англия мармалади се правят не само от шипки, а и от цитруси – лимон и лайм, портокал, грейпфрут... Има много рецепти. Ние се стремим винаги да предлагаме нещо ново като праскови с лавандула, сливи и кориандър, ябълки с джинджифил... Когато имаме много сливи, правим китайски сос със сливи и подправки.“ Хората в София са изключително отзивчиви и готови да помогнат, разказва още Кевин. „Фермерите в България са образовани, те са отдадени на това, което вършат, радват се на труда си. Затова са щастливи да споделят информация с другите хора, изпълнени са с ентусиазъм за фермерството. Нашите колеги фермери са фантастични, хората, които организират пазарите, също са чудесни. През последните години се засилва желанието им да работят заедно, да се кооперират.“