В този брой на АгроКомпас Животновъден дневник разказва за един от водещите телеугоителни комплекси в страната в с. Дълбок дол край Троян, със собственик Мирослав Христов. Бизнесът е семеен, Мирослав продължава работата на баща си. От десет години стопанисват голяма ферма в началото на селото, а телета отглеждат вече над 30 години.
Работата тук е фокусирана върху доотглеждането на телета за производство на месо и живи животни. Стопанството се простира на няколко десетки декара земя, върху склона над фермата е основното пасище на стадото. Имат 500 животни, като се стараят да поддържат тази бройка целогодишно. Купуват предимно животни от месодайните породи Абердийн Ангус, кръстоски на Ангус, Лимузин, а от млечните породи – Българско черно-шарено говедо, Ред Холщайн, Симентал и кръстоски. Продават угоени млечни и месодайни животни, като месодайните отиват предимно за месо и стекове в България, а живите животни реализират в Албания и Косово.
Най-важното е животните да са отбити, купуват го от 100 кг нагоре до 250 кг. Угоителният процес продължава около една година. До 24 месеца се стараят да ги реализират. В края на процеса животните са с различни килограми – най-често около 550-600 кг.
Най-често угоителният период продължава до достигане на определена жива маса на животните, което зависи от вида, пола и състоянието им. Женските телета се угояват до достигане на жива маса около 350 кг, а мъжките - над 450 кг. След това растежните им способности намаляват значително. Биологически най-пълноценно и икономически най-изгодно е угояването на телета за месо в ранна възраст, когато организмът оползотворява най-добре приетите фуражи предимно на мускулатурата и по-малко на кости и тлъстини. Този период обикновено продължава до настъпване на половата и стопанската зрелост на животните. При женските и при мъжките кастрирани животни този процес настъпва по-рано, поради което продължителността на угояването им трябва да бъде по-кратка, отколкото на мъжките некастрирани животни. През периода на интензивния растеж животните за угояване са поставени на хранителен режим предимно с концентрирани фуражи или целодажбени смески с високо енергийно съдържание и белтъци, за да се получи максимално висок прираст. Между 9 и 12-месечна възраст интензивността на нарастване намалява и количеството на концентрираните фуражи трябва да се намали за сметка на обемистите и грубите фуражи.
Мирослав Христов споделя, че много важни са първите 30 дни от пристигането на животните във фермата. Тогава те се отглеждат в отделно помещение, където се обезпаразитяват и изчакват дали ще покажат клинични признаци. След което ги преместват в боксове по осем животни. Свободното отглеждане на животните върху скаров под има неоспорими предимства. Премахва се употребата на слама за постеля и отпадат всички операции, свързани с нея, както и необходимостта от всекидневно почистване. В Дълбок дол изнасят събралия се тор веднъж в годината и го усвояват по нивите, които обработват. Мирослав казва, че това прави разходите по-ефективни, защото не се налага чистене.
По всяко време на годината най-важните фактори за говедата, освен достатъчната като качество и количество храна, е комбинацията от чиста вода, завет, чист под, слънчева светлина и пространство. Месодайните животни се отглеждат значително по-лесно от млекодайните, по-спокойни са и ниските температури през зимата не са проблем, защото говедата акумулират собствена топлина.
|