Тони Кичуков работил в София като IT специалист, но преди 5 години прави рязък завой, за да избяга от напрегнатото ежедневие в големия град. Затова се обръща към животновъдството, природата, селския начин на живот. С жена му първо си закупили конче и място близо до София. После се насочили към месодайни говеда без да знаят нищо за тях. В Румъния една заплодена юница струвала около 1800 евро – цена, непосилна за прохождащите ентусиасти в животновъдството.
Тогава се запознали с каубой от САЩ, който има ранчо. Той им препоръчал да си вземат женски телета и добър бик. Взели пасище под наем. „Решихме, че ще живеем на пасището заедно с животните – живяхме в каравана 3 месеца без ток и вода. После се преместихме на постоянно място. Увеличихме животите през годините. Влюбихме се в това място. Харесва ни да сме тук и да се занимаваме с животните. Обичаме ги, познаваме всяко едно. Започнахме да ги гледаме като домашни любимци, но не се прави така, това е бизнес“, разсъждава фермерът.
Отглеждат пасищно породата Абърдийн Ангус. Тони разказва, че изкуственото осеменяване било сложно и скъпо. Затова решили да ползват собствен бик. Произвели си го и стадото подобрило качествата си. Животните добре се адаптирали към климатичните условия на района. Зимата нощуват отвън. Миналата година взели бик от фермера Валери Богдановски. Сега очакват първите телета.
Стадото се състои от 29 животни, всички женски приплоди ги оставят, за да увеличат броя на животните. Вече на 75% са чисти Абърдийн Ангус. Тони Кичуков посочва, че породата е издръжлива и устойчива.
Как излизат сметките на семейството?
„Математиката е проста, казва животновъдът и пресмята: Тази година имаме 15 нови телета, от които само две са мъжки. Ако искаме да реализираме телетата за месо, сметката няма да излезе, като се сметнат скъпите фуражи за зимата и ветеринарномедицинските разходи. Няма как с продажбата да изхраним цялото стадо за една година.
Затова имам и друга работа, за да допълвам доходите на семейството. Силно се съмнявам, че има ферма в България, която без помощ и единствено от тази дейност може да се издържа.“
Каква е стратегията им - дават животните на кланица и след разфасовка, реализират месото на дребно на по-добра цена, защото цената на живо тегло е много ниска и не може да покрие себестойността.
Отглеждат и овце от две години – закупили овце-майки от породата Ил дьо Франс. Те обаче не били устойчиви на климатичните условия, затова заложили и на породата Дорпър – и вече животните са кръстоски между двете породи. „Животните от породата Дорпър са доста здрави, с отлични месодайни качества, не се нуждаят от стригане. И са красиви като животни. Женските ги оставяме за разплод, мъжките отиват на кланица и месото го реализираме на дребно. Миналата година едно агне живо тегло беше е около 7-8 лв./кг, а на месото – от 22 до 28 лв. за кг.“
Фермерът е подал проект по подмярка 4.1 за инвестиции в стопанства. Надява се с евросредства да модернизира стопанството с нови машини и оборудване, защото в животновъдството най-важното нещо е техниката.