Митът за „щастливите птици на зелена поляна“.

Николай Колев, представител на Асоциацията на промишленото птицевъдство и член на Български обединени птицевъди, сподели пред нас трудностите и успехите на малките производители в страната.

„Събрахме се, защото оцеляването на малките е много трудно. За три години успяхме да започнем работа с една от големите търговски вериги в България, нещо, което поотделно никой от нас не би могъл да постигне. А тази година вече имаме сериозно развитие и в износа“, разказва Колев.

Износът – път към Европа

Българските птицевъди изнасят яйца за Германия, Полша, Румъния, Малта и Хърватия. „Имаме богат набор от клиенти в цяла Европа. Яйцата ни се ценят, а обединението ни всъщност ни позволи да достигнем тези пазари“, казва Колев.

В групата на производителите има различни ферми – с клетки, с подово отглеждане, но според него, важното е как се грижат за птиците. „Така нареченото свободно отглеждане е всъщност големи групи птици. При нас клетките не са малки, тесни – птиците имат повече свобода. Нашите „апартаменти“ отговарят на всички европейски изисквания, птиците се чувстват прекрасно, а качеството на яйцата е високо“, обяснява той.

Колев дава и пример с големи ферми: „Когато имате 12 000 птици и вентилатор се счупи, птиците могат да се струпат една върху друга и да се задушат. Дори нови ферми с перфектно оборудване имат случаи с 200-300 удушени птици на ден. При нас това е невъзможно – всичко е добре организирано.“

Европейските политики и тяхното влияние

„Западноевропейците се опитват да ни ограничат на пазара чрез политически решения. Например, насърчават подово отглеждане, което е по-малко рентабилно и по-трудно за птиците. Аз лично имах такава ферма – ужасно е“, казва Колев.

Той обяснява, че идеята за „щастливи птици на зелена поляна“ идва от Англия. „Еколози и биолози рисуват картинка на птици на зелени площи, с птички и пчелички. Реалността обаче е, че птиците пак са в затворено помещение с микроклимат, почти идентичен с нашите ферми.“

В момента 70% от българското производство е в клетки. В Германия – едва 7%, в Австрия – около 10%, в Холандия – около 10%. „Те преминаха към новите методи на местно ниво и приключиха прехода. За тях е по-скъпо, за нас – по-рентабилно. Нашите ферми са по-ефективни, но въпреки това европейските политики се опитват да наложат стандарти, които да ни ограничат“, допълва Колев.

Конкуренция от Украйна

По думите му, България е силно експортно ориентирана – изнася 15-20% от продукцията си. „Конкуренцията от Украйна е сериозна. Една тяхна компания разполага с 30 милиона птици и огромни земи, подкрепяни от руски капитали. Те внасят яйца в Европа и разполагат с ресурси, които малките български производители не могат да конкурират“, обяснява Колев.

Птичият грип – проблем с национален мащаб

Що се отнася до птичия грип, във фермите се вземат мерки, но на национално ниво финансирането е крайно недостатъчно. „За превенция са заделени около 300-350 хиляди лева, докато за компенсации на болни птици се изплащат десетки милиони. Контролът е слаб, епидемиологичните проучвания почти не се правят, особено при водоплаващи птици“, обяснява той.

Протести и европейски регулации

Колев подкрепя протеста на Копа и Коджека на 18 декември. „Европейската комисия и парламентът често изгубват връзка с реалното производство. Свободната търговия с Украйна е представяна като благоприятна, но реалният баланс е отрицателен за селскостопанската продукция. Стандартите у нас са по-високи, а продукцията ни става неконкурентоспособна спрямо Азия, Африка и Америка“, казва той.

Кооперирането като стратегия за оцеляване

„Нашият пример с Български обединени птицевъди показва, че съюзът прави силата. Въпреки това интересът към обсъждането на Закон за кооперативите е малък“, казва Колев. Според него, реалният интерес е много по-голям, но процесът е централизирано структуриран и трудно достъпен.

Министерството на земеделието и храните формално подкрепя групите, но практиката показва друго. „Парите се разпределят към големите предприятия с високи печалби. Групите на производители реално се лишават от финансиране, което обезсмисля съществуването им като кооперативен модел. Диалогът е едностранен: нас окуражават да се обединяваме, но финансовите средства остават за големите фирми“, обяснява Колев.