Малко семейно биостопанство и директна връзка с клиентите – успешната стратегия.

„Казвам се Иван Чубрин, на 29 години съм, от град Долна Баня. Регистриран съм като земеделски производител, а част от нашите насаждения се намират в село Костенец. Обработваме около 35 декара, сертифицирани като биологични“, разказва младият фермер.

Началото в земеделието за Иван идва още в тийнейджърските му години. На 18 години вече активно помага на баща си, който първи се захваща със стопанството, като преди това е развивал животновъдство.

Днес, заедно със семейството си, Иван продължава традицията – вече близо десетилетие отглеждат малини, а от няколко години и къпини.

„Нашият район е подходящ за малинови и ягодови насаждения. Избрахме именно малините, защото условията тук – полупланински – са идеални“, обяснява той.

Фермата е семеен бизнес. „Успехът идва тогава, когато всички сме обединени около една цел и даваме максимума от себе си“, казва младият производител.

В стопанството са подбрани няколко сорта малини – от ранни до късни, за да може беритбата да бъде разпределена във времето. Част от продукцията отива за пресния пазар, друга – за индустриална преработка.

Биологично производство – инвестиция в почвата и бъдещето

Иван е убеден, че биологичното земеделие е правилният път. „Стремим се да връщаме органичната маса в почвата, за да я подхранваме естествено. Планираме и междуредията да затревим, което ще подобри плодородието“, разказва той.

Фермерът вярва, че чистата храна е здраве. Все повече потребители искат да знаят откъде идва това, което слагат на трапезата си, и предпочитат директната връзка с производителите. „В търговските вериги често плодовете са вносни или конвенционално отглеждани. Нашето предимство е, че хората могат да дойдат на полето, да видят и сами да си наберат“, допълва Чубрин.

През настоящия програмен период на ОСП чрез Стратегическия план се предоставя добра подкрепа чрез интервенцията Биологично растениевъдство, като кандидатстването е облекчено.

Предизвикателствата на младите фермери

Работата в биологичното стопанство е трудоемка и изисква повече ръчни обработки. „Редно е тази продукция да има по-висока цена, защото усилията и разходите са много по-големи“, категоричен е Иван.

Дните в сезона започват рано – към 4 сутринта – с подготовка на амбалажа, бране, транспорт и продажби, които продължават до късно вечерта. „Има дни, в които работим по 20 часа“, признава младият производител.

Планове за развитие

В стопанството се мисли и за бъдещето. Иван и семейството му планират увеличаване на площите, въвеждане на нови култури, включително протеинови биокултури, за да осигурят работа на хората през по-дълъг период от годината. Инвестициите в модерни технологии – като дронове и нови поливни системи – също са в плановете. „Искаме да затворим цикъла – от плодове към крайни продукти като сокове и конфитюри. Така ще достигнем до по-голям пазар и ще предложим още по-голяма добавена стойност“, казва Чубрин.

Тук на помощ ще дойдат инвестиционните мерки от Стратегическия план, като младите фермери имат предимство и получават повече точки.

ОСП също така насърчава увеличаването на биосертифицираните площи, като амбицията на България е до 2027 г. те да достигнат 7 процента.

За Иван стимулите да живее и работи в селски район са ясни – чистият въздух, природата и усещането за свобода далеч от шума на града. „Истината е, че човек трябва да знае накъде върви. Когато имаш цел и работиш упорито, резултатите идват“, обобщава младият биопроизводител от Долна Баня.

ОСП насърчава повече млади хора да влязат в земеделието. През периода 2023–2027 на ОСП младите земеделци могат да разчитат на допълнително подпомагане на доходите и стартова помощ, за да се утвърдят в сектора.

От 2028 г. фокусът на ОСП ще е върху обновяването на поколенията в земеделието: минималните директни плащания за младите фермери се удвояват от 3% на 6%, стимулирайки ги да избират земеделието като професионален път.

Земеделие в хармония с природата: Но-Тил подходът на Николай Михайловски

Почвата като жив организъм: урок по устойчиво земеделие

Николай Михайловски, на 38 години от Горна Малина, обработва над 200 декара по биологичен начин. Фермерът е завършил агрономство в Лесотехническия университет и има магистратура по регенеративно земеделие, която му е дала практически знания и надгражда всичко, което е учил през годините. От седем години се занимава със земеделие, а с регенеративните практики – вече четири години. По думите му минималната или никаква обработка на терена спестява ресурси и позволява ефективна работа без загуби. Технологията набира популярност, особено заради сушата и загубите от конвенционалното земеделие.

Ролята на ОСП

Младият фермер кандидатства по всички възможни екосхеми и директни плащания от Стратегическия план. В очакване е от Кампания 2026 г. да стартира новата агроекологична интервенция, който ще подпомага регенеративните практики.

Европейската политика за защита на почвите

Здравите почви са ключови за постигането на климатичните цели на ЕС, за спиране на опустиняването и деградацията на земята, както и за опазване на биоразнообразието и човешкото здраве. Именно затова Европейският съвет официално прие директивата за наблюдение на почвите, с което се създава първата по рода си рамка на ЕС за оценка и мониторинг на почвите. Основната амбициозна цел е до 2050 г. всички почви в Европа да бъдат здрави. Директивата е ключова стъпка към по-здрави и устойчиви почви, които са жизненоважни за продоволствената сигурност, чистата вода и опазването на околната среда.

Почвата като жив организъм

„No-Till технологията е бъдещето на земеделието – особено заради сушата и заради екологично съобразното отглеждане“, казва Николай. Според него тази технология позволява драстично намаляване на употребата на пестициди, хербициди и фунгициди, като повишава здравето на растенията чрез естествени процеси.

Почвеното плодородие е ключово за всеки фермер. „No-Till не само увеличава добива, но и намалява разходите. Спираме да убиваме микроорганизмите в почвата, растителните остатъци се превръщат в хумус, а липсата на обработка помага за задържане на въглерода – важно за растенията“, обяснява Николай.

Един от принципите на No-Till е използването на покривни култури. В момента фермерът засява 12 различни вида – бобови, елда, лен, фи и ръж. Те предпазват почвата, не я оставят гола, засенчват я и поддържат живота на бактериите и гъбите. „Дори корените да останат в почвата, те хранят микроорганизмите и подобряват структурата ѝ“, добавя той.

Технологията спомага и за задържане на влагата. „След жътва растителните остатъци засенчват почвата, задържат влагата и подпомагат поникването на следващите култури. Това е особено важно при климатичните промени.“

Добивите му не са по-високи от конвенционалните, понякога са малко по-ниски, но разходите са значително по-ниски – няма обработки, хербициди, фунгициди или инсектициди. Важното е не колко продукция се произведе, а колко ресурси се пестят, категоричен е фермерът. Той няма как да бъде за загуба, защото спестява средства от почвени обработки и използване на химия.

Предизвикателства и мотивация

Най-голямата мотивация за младите е възможността да отглеждат чиста храна и да започнат истинска връзка със земята. „Бъдещето на световното земеделие е в минималната обработка на почвата. Големите трактори и дълбоката оран увеличават разходите, унищожават влагата и компрометират почвата. Ако колегите не променят подхода си, много ще фалират. Ние трябва да възстановим почвата.“

Лимецът и устойчивото производство

Лимецът, който отглежда Николай, е автохтонен сорт – най-старата пшеница, дива пшеница. Той не боледува и не се третира с препарати. „Колегите не искат да го отглеждат заради ниските добиви, но разходите ми са несравнимо по-ниски. Лимецът е изключително устойчив към климатични условия.“

Пазар и реализация

Биологичното зърно се различава по състав и начина на отглеждане. Лимецът може да се продава както за семена, така и като брашно или друг краен продукт с по-голяма добавена стойност. Николай все още го събира основно за семе, като част от него ще преработи за тест вкусовите качества и ще сподели с приятели.

Послание към младите фермери

„Трябва да се върнем към природните методи – не малко, а много. Да наблюдаваме природата и да се учим от нея. За младите фермери – бъдете устойчиви, адаптивни и се учете от природата. Само така може да изградите стабилно и дългосрочно земеделие“, е посланието на Николай.

Постигане на напредък по отношение на равенството между половете чрез ОСП: уроци от Испания

Мерки за стимулиране участието на жените в земеделието, местното развитие и процесите на вземане на решения

 Испания се откроява като вдъхновяващ пример за това как Общата селскостопанска политика (ОСП) може да се използва за намаляване на неравенството между половете в селските райони. Чрез своя Национален стратегически план страната прилага редица интервенции, които стимулират участието на жените в земеделието, местното развитие и процесите на вземане на решения.

Европейска рамка

Стратегията на Европейската комисия за равенство между половете поставя за цел до 2025 г. да бъдат приложени мерки за равнопоставеност във всички области на политиката. В този контекст ОСП има важна роля – особено чрез Специфична цел 8, свързана със заетостта, растежа, социалното включване и равенството в селските райони.

Въпреки това малко държави членки са включили конкретни действия за равенство между половете в своите Стратегически планове за периода 2023–2027 г. Испания е една от тях и именно затова се смята за пример за подражание.

Интегриране на равенството в Националния стратегически план

По време на преговорите за новата ОСП Испания поставя сред приоритетите си интегрирането на равенството между половете. Специална работна група, ръководена от Генерална дирекция „Развитие на селските райони, иновации и политика в областта на горите“, съсредоточава усилията си върху постигането на напредък по Специфична цел 8.

Разликите между половете в селските райони – както по отношение на заетостта, така и на пенсиите – са по-съществени в сравнение с градовете. Това прави още по-важно използването на възможностите на ОСП за подобряване на условията на труд и за създаване на стимули, които насърчават жените да влязат и да останат в сектора.

Мерките за равенство са заложени и в двата стълба на испанския НСП:

• Първи стълб (директни плащания): Допълнителната подкрепа за младите фермери е с 15% по-висока, ако стопанството се управлява от жена.
• Втори стълб (развитие на селските райони): В 39 от общо 45 интервенции са включени критерии за баланс между половете. Приоритет се дава на проекти и предприятия, ръководени от жени, на инициативи за създаване на устойчиви работни места за жени, както и на дружества, в които жените имат по-голям дял от капитала.

В някои региони програмата ЛИДЕР включва задължителен баланс между половете в местните инициативни групи. Освен това жените кандидатки за проекти получават по-висок процент съфинансиране, а организации с план за равенство получават предимство.

Подкрепяща среда и добри практики

Освен финансовите инструменти Испания развива и широка подкрепяща среда. От 2010 г. насам се връчват годишни награди за жени в селските райони, които отличават иновативни и успешни проекти, насърчаващи участието на жените в местната икономика.

Силна роля има и Асоциацията на жените земеделски кооператори в Испания, която е част от националната федерация на хранително-вкусовите кооперации. Организацията активно работи за повишаване на лидерството на жените в кооперативния сектор и за тяхното по-широко участие в управлението.