„Не се отказвайте“ – уроците на Стефан Каварджиев от Тополово.

В село Тополово срещаме 34-годишния Стефан Каварджиев. Преди четири години той напуска градската среда и избира живота на село — място, което му дава повече спокойствие, тишина и „дори място за паркиране“, шегува се той. Но зад тази промяна стои нещо по-сериозно: стремежът един млад човек да успее в земеделието, започвайки почти от нулата.

„Опитвам се да успея. Да произвеждам чиста продукция, която да достига до българския потребител“, казва Стефан, докато ни показва оранжерията си. Тя се простира на около два декара – пространство, което буди уважение дори у специалистите.

Пътят до оранжерията – между недоверието и упоритостта

Стефан отглежда основно краставици, а към тях добавя още две култури. Решил да кандидатства за интервенцията от Стратегическия план, подкрепяща инвестициите на младите фермери, с помощта на НССЗ. Процедурата по кандидатстване продължила близо месец – събиране на документи, бизнес план, уточняване на детайли.

Когато оранжерията вече е готова, а първите краставици растат, той изпраща снимки на консултантката си, която не крие възхищението си.

Поглед към бъдещето: инвентар, метеостанция и още площи

Със средствата от интервенцията младият фермер ще закупи земеделска техника и метеостанция. По проект е поел и ангажимент да разшири оранжерийните площи с още около 700 кв. м.

Овощната градина – семейно дело и ново начало

Част от стопанството е и младо овощно насаждение, което е на майката на Стефан. „Тя помага в оранжерията, аз помагам тук“, разказва той. Градината е новосъздадена и също е включена за подпомагане по европейска програма – интервенцията за малки стопани.

По всички възможни интервенции и екосхеми от Стратегическия план, за които е допустим, Стефан кандидатства редовно.

„Земеделието не е за мързеливи хора“

Зад усмивката на младия фермер личи умора, но и гордост. „Когато се обърнеш назад и видиш резултата… и когато хората са доволни от продукцията — заслужава си“, казва той.

Попитахме го какво трябва да притежава един млад фермер, за да оцелее в бизнеса.

„Упоритост, хъс, желание. И никога да не се отказва. Земеделието не е за мързеливи.“

Урокът, който Стефан е научил

„Учих, за да нося риза и вратовръзка. А сега нося гащеризон и къси панталони“, смее се той. После става сериозен и добавя: „Не се отказвайте, колкото и да е трудно. Трудното в началото после става лесно. А всичко, което е лесно от начало – бързо свършва.“

Георги Бинков и аспержите – история за смелост, труд и успех
От Пловдив до Англия – първите стъпки в земеделието

Георги Бинков е на 30 години, от Пловдив, и вече 5 години се занимава със земеделие. В село Цалапица той отглежда аспержи – култура, непозната за повечето българи, но добре позната в Западна Европа.

„Попаднах в земеделието почти случайно“, разказва Георги. „След като завърших средното си образование, заминах на бригада във Великобритания. Там прекарах 9 години в най-голямата ферма за производство на аспержи. Работих буквално във всеки етап – от бране до напояване и пакетиране. Това беше моят първи истински досег със земеделие.“

Първите аспержи в България

Опитът му от Острова се оказва безценен. През 2019 година Георгий засажда първото си поле с аспержи у нас. „Дори докато все още работех в Англия, се прибирах на всеки 20–30 дни за няколко дни, за да ги гледам. През 2020 г. се върнах окончателно и продължих с грижите. В момента отглеждам 14 декара, половината от които вече дават плод.“

Аспержите не са лесна култура. „От засаждането до първото плододаване минават години. Много хора около мен казваха, че това е непознат продукт за България и че ще бъде трудно да се наложа на пазара. Но мотивацията ми беше голяма – винаги съм искал да работя за себе си и да следвам мечтата си.“

Предизвикателства и мотивация

Георги признава, че не е имал предишен опит в земеделието и никой от роднините му не се е занимавал със селско стопанство. „Хората ми казваха, че няма да успея. Но аз вярвах, че опитът от Великобритания ще ми даде предимство. В България се опитвам да възстановя култура, която е била популярна преди години, но вече почти не се отглежда.“

Субсидии и технологии

Част от субсидията, която получава по интервенцията за подкрепа на малки земеделски стопанства от Стратегическия план – 20 000 евро, ще бъде използвана за разширяване на стопанството с още 7 декара и закупуване на техника. „Ще взема косачка, метеорологична станция за измерване на влагата и температурата, а също така планирам фотоволтаична система, която да захранва помпите за напояване.“

Любов към земята и устойчиво развитие

Георги Бинков вярва, че устойчивото земеделие изисква време, търпение и грижа. „Аспержите не са сезонна култура. Трябва постоянство и грижа. Но когато виждаш резултата, усещаш, че си на правилния път.“

Млад наследник модернизира семейно стопанство с устойчиви практики
Пламен Николов удвоява хумуса в почвата чрез консервационно земеделие

Пламен Николов е на 25 години и е наследствен фермер от село Чавдар. Вече десет години семейното му стопанство прилага консервационни практики – едни от най-модерните и устойчиви технологии в съвременното земеделие.

Стопанството обработва общо 9000 декара земя, като работи по три технологии – No-till, Mini-Till и конвенционално земеделие. През последните години фокусът все по-осезаемо се измества към No-till и Mini-Till системите.

Почвеното плодородие – ключът към конкурентоспособността

„В тези трудни години фермерите трябва да сме по-конкурентоспособни и много по-бързо да се адаптираме към климатичните промени“, казва Пламен Николов. Според него почвеното плодородие е едно от най-важните условия за устойчиво земеделие и стабилни добиви.

Първите опити с No-till в стопанството започват още през 2014 г., а днес резултатите вече са ясно измерими чрез подробни почвени анализи.

Два пъти повече хумус за по-малко от десетилетие

„Хумусното съдържание в почвите ни беше около 0,5–0,6%, а сега вече достига 1,2–1,3%“, споделя младият фермер. Това означава почти двойно увеличение на хумуса за периода, в който се прилагат No-till и Mini-Till технологии.

Според него именно липсата на интензивни почвени обработки, съчетана с почвена покривка, е в основата на по-добрата структура и продуктивност на почвата.

По-добри добиви въпреки трудното начало

Първите години с No-till не са били лесни. „Всеки район има своя микроклимат и специфика, а технологията изисква време и опит“, казва Пламен. След преодоляване на началните трудности обаче резултатите стават все по-добри.

При пролетните култури в стопанството няма спад в добивите, а при пшеницата през последните две години се отчита устойчив ръст.

Сеитбооборотът и покривните култури – основата на системата

Един от най-важните елементи в тази технология е добре планираният сеитбооборот. В стопанството, освен пшеница и царевица, се отглеждат култури като сорго, маслодайни култури и рапица, с цел намаляване на болестите и вредителите.

Междинните култури играят ключова роля за поддържане на жива почва. Използват се презимуващи миксове от ряпа, житни култури като ръж, растения за борба с нематоди, както и азотфиксиращи култури, например грах.

Подкрепата чрез Стратегическия план

Стопанството на Пламен всяка година кандидатства за субсидии на площ, с които покрива някои от разходите си. Младият мъж приветства новината за новата интервенция „Насърчаване на практики за консервационни обработки за устойчиво управление на почвите“, включена в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г., която ще се прилага за първи път в рамките на Кампания 2026. Общият бюджет на интервенцията е 65 млн. евро. Основната й цел е да насърчи земеделските стопани към прилагане на устойчиви методи за обработка на почвата, които намаляват ерозията, подобряват плодородието и опазват почвените ресурси.

По-малко разходи, по-малко хора, по-ефективно стопанство

Преминаването към минимални или нулеви обработки води до сериозно намаляване на разходите. Разходът на гориво в стопанството е два пъти по-нисък, а машините са сведени до минимум.

Същите площи днес се обработват с по-малко работници, което значително облекчава управлението на стопанството в условията на недостиг на кадри.

Повече време за учене и развитие

„Работата на полето е по-малко, а свободното време – повече“, споделя Пламен. Той използва това време, за да учи, да надгражда знанията си и да развива стопанството си.

За младия фермер консервационното земеделие не е просто технология, а дългосрочна стратегия за устойчиво земеделие, здрава почва и по-сигурно бъдеще за следващите поколения.

Самет Басри: Повече средства за животновъдство и преработка е правилната посока на ОСП
С инвестиции и иновации затваряме цикъла от полето до продукта

Самет Басри е земеделски производител от Шуменския регион, който развива мащабно стопанство със затворен цикъл – от полето, през животновъдството, до крайния продукт. Дейността му обхваща земеделие, говедовъдство и преработка, а философията му е ясна: без добавена стойност българският производител няма как да бъде конкурентоспособен.

23 хиляди декара земя и класически култури

В стопанството на Самет Басри се обработват между 22 и 23 хиляди декара земеделска земя. Отглеждат се основните за региона култури – пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и люцерна, която е ключова за изхранването на животните.

„Люцерната ни дава възможност да сме по-независими при фуражите и да затворим цикъла още на полето“, обяснява земеделецът.

Полето днес: кал, дъжд и чакано облекчение

Към момента картината на полето е сравнително добра. Сеитбата е извършена, макар и при трудни условия.

„Газихме малко в калта, беше трудно, но този дъжд го чакахме от много време. За нас не беше проблем – по-скоро облекчение“, споделя Басри.

Климатичните промени – все по-сериозно предизвикателство

Темата за климата според него е дълга и тежка. Промените вече се усещат осезаемо – редуват се периоди с проливни валежи и дълги месеци суша.

„Земята става все по-трудна за обработване. В една година вали прекалено много, в друга – по шест месеца няма капка дъжд. Тези проблеми ще стават още по-големи“, убеден е той.

Затова стратегията е ясна – по-малко обработки, по-ниски разходи и максимална ефективност.

Раздробената земя – хроничен проблем

Поземлените отношения също са сред сериозните трудности. Според Самет Басри това е проблем за всички земеделци.

„След връщането на земите през 90-те години те се раздробиха изключително много. Собствениците станаха все повече, а парцелите – все по-малки. На един декар вече има по няколко собственици“, обяснява той.

Европейската подкрепа – възможност, която трябва да се използва

Стопанството активно кандидатства по различни програми и мерки.

„Доволни сме от подкрепата. Работим и се стараем да участваме в колкото се може повече програми и да се възползваме от възможностите, които дава Европейският съюз“, казва Басри.

До момента са реализирани редица проекти по Програмата за развитие на селските райони, като е предприето кандидатстване по актуалните интервенции Г.1, Г.1.1 и Г.2 от Стратегическия план на България.

Повече пари за животновъдство и преработка – правилна посока

Според него новият програмен период ясно показва промяна във фокуса – по-малко средства за чисто земеделие и повече за животновъдство, преработка и добавена стойност.

„Това е много добре. Ние не можем да се конкурираме с руската пшеница или американската царевица. Единственият път е добавената стойност“, категоричен е фермерът.

От растениевъдство към затворен цикъл

Пътят към затворения цикъл е постепенен. В първите 5–6 години стопанството се е занимавало само със земеделие. След това са закупени животни и в продължение на около 15 години е развиван комбиниран модел растениевъдство–животновъдство. Логичната следваща стъпка е преработката.

„Решихме да затворим цикъла с производство на млечни и месни продукти“, разказва Самет Басри.

Холщайн, Абърдийн Ангус и Лимузин

Във фермата се отглеждат говеда с различно направление. Млечното стадо е от порода Холщайн, а месодайното – Абърдийн Ангус и Лимузин.

Продукцията се реализира основно в Северозападна България, включително чрез собствени магазини.

„Така имаме директен контакт с клиентите и много бърза обратна връзка. Освен това можем по-добре да контролираме цената и да предложим по-добро качество на по-достъпна цена“, допълва той.

Фокус върху месодайното направление

Плановете за бъдещето включват разширяване на месодайното говедовъдство. „В Европа ще има сериозен недостиг на говеждо месо. Ние трябва да инвестираме и да задържим добавената стойност тук“, убеден е фермерът.

Селекцията – неизбежна стъпка напред

Подобряването на генетиката е друг важен приоритет. „Едни животни при една и съща храна качват 2 кг, други – 1,2 кг. Същото е и при млякото. Генетиката е ключът“, казва Басри.

Хуманно отношение и роботи за отглеждане на телета

Фермата отдавна е премахнала клетките за телета. Първо са заменени единичните боксове, после и те са отпаднали напълно.

„Телетата са социални животни. От години работим с групово отглеждане и роботи“, обяснява Басри. Роботите хранят телетата по 4–5 пъти дневно с по-малки порции, дезинфекцират автоматично след всяко хранене и сигнализират при отклонения в поведението.

Собствена мандра, кланица и енергийна независимост

Фермата разполага със собствена мандра и фабрика за месопреработка, включително кланица, изградена по проект. Преработката на млякото и месото е финансирана със собствени и банкови средства.

„Работим изцяло със собствени суровини. Инвестирахме много, за да затворим цикъла“, подчертава земеделецът.

Стопанството разполага и със собствен фотоволтаичен парк, батерии за съхранение на енергия и дълбок сондаж за вода.

„Ако разходите са високи, няма как да сме конкурентни. Качеството не се пипа, но трябва да произвеждаме по-евтино“, обобщава той.

Капацитет и производство

Фуражният капацитет е голям – половината от земята осигурява изхранването на животните, а останалата продукция се продава. Мандрата има капацитет от 10 тона на ден, като в момента се произвеждат около 8 тона мляко дневно. В месопреработката капацитетът е натоварен на около 95%.

Технологиите – ключ към устойчивостта

Бъдещето, според Самет Басри, е в технологиите. „Трябва да инвестираме в машини, роботи и автоматизация, за да намалим разходите за труд и да произвеждаме по-качествено“, смята той.

Земеделие по наследство и поглед към бъдещето

Земеделието е семейна традиция. „Взех стопанството от баща ми. Имам три деца и ги уча да обичат земята и животните. Ще съм най-щастливият човек, ако успея да го предам нататък“, споделя Самет Басри.

Репортаж на Инес Златанова