Графикът включва не само директните плащания, но и държавните помощи – за втора поредна година.

Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) изготви и обяви Индикативния график за изплащане на субсидиите към земеделските стопани до края на 2025 година.
По инициатива на изпълнителния директор Ива Иванова, за втора поредна година графикът включва не само планираните оторизации по интервенциите от директните плащания за Кампания 2025, но и предстоящите разплащания по схемите на държавните помощи.

За първи път от влизането в сила на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. (СПРЗСР), фондът предвижда да изплати над 20 интервенции от директните плащания още до края на декември 2025 г.
Пълната информация е публикувана на официалния сайт на ДФЗ.

Първите плащания – вече факт

Изплащането на субсидиите по интервенциите за Кампания 2025 започна на 21 октомври.
Първи финансова подкрепа получиха животновъдите, заявили участие по интервенцията „Преходна национална помощ за говеда и/или биволи, необвързана с производството“ (ПНДЖ1).

Помощ за горивото и de minimis до 10 ноември

До 10 ноември се очаква да бъде изплатена държавната помощ за отстъпка от акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство.
В същия срок ще бъде преведено и плащането по de minimis за стопани с дребни преживни животни в зоните с ограничителни мерки заради шарката по овцете и козите.

Средства за овцевъди и козевъди – до 20 ноември

Съгласно разчетите по СПРЗСР, до 20 ноември ще бъдат преведени средствата по интервенцията „Преходна национална помощ за овце-майки и кози-майки, обвързана с производството“ (ПНДЖ3).

Компенсации за щети от слани и измръзване

В периода 20–30 ноември ДФЗ ще извърши плащания за компенсации на стопани, пострадали от неблагоприятни климатични условия, приравнени на природни бедствия – слана и измръзване през 2025 г.
Подкрепа ще получат производителите на: сливи, праскови/нектарини, ягоди, малини, бадеми, лешници, рози, нар, смокини, орехи, ябълки, винени и десертни лозя, круши, дюли, киви, дрян и арония.

Декември – основните плащания по директните схеми

През декември 2025 г. за първи път ще се извърши масово изплащане на подпомагане както по десетте интервенции за обвързана подкрепа за животни, така и по интервенцията с най-голям бюджет – „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“ (ОПДУ).
В същия период ще бъдат преведени и средствата по Агроекологичните и Биологичните интервенции, както и по плащанията за райони с природни ограничения и зони от Натура 2000.

De minimis за оранжерии и застрахователни премии

През втората десетдневка на декември е предвидена помощ de minimis за оранжерийни производители на домати, краставици, пипер, ягоди, малини, картофи, култивирани гъби, маслодайна роза и тютюн.

В периода 10–20 декември ще бъде изплатено и подпомагането по интервенцията „Инструменти за управление на риска – финансов принос за премиите по застрахователни схеми“.

Проверки преди преводите

Всички плащания ще бъдат извършени след приключване на проверките, предвидени в законодателството.
От ДФ „Земеделие“ напомнят, че Индикативният график има информативен характер и цели да ориентира земеделските стопани за предстоящите плащания по схемите и интервенциите.

Снежана Благоева: След 2027 г. ОСП ще бъде по-гъвкава и стимулираща

Бъдещето на Общата селскостопанска политика: Приоритети и предизвикателства след 2027“ – коментар на пълномощния министър в постоянното представителство на България в Брюксел

 Какво е бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 година? Очаква ли се намаляване на бюджета?

Настъпиха доста промени с предложението на Европейската комисия за бъдещата многогодишна финансова рамка и за бъдещата селскостопанска политика. И тези промени не се изчерпват само с намаляване на бюджета. По-скоро промяната е свързана с новата структура на бюджета. Комисията има различно виждане за това как ЕС трябва да структурира финансовата си рамка, за да може да реагира по-адекватно на динамичния свят, в който живеем. Това се отразява и на селскостопанската политика – запазеният бюджет е по-нисък в сравнение с настоящата рамка, макар че сравнението е трудно.

Промяната се отнася и до начина на изпълнение на финансовата рамка и прилагането на селскостопанската политика. В същото време, както подчертава Комисията, се откриват и допълнителни възможности за финансиране на сектора чрез нов фонд, създаден с многогодишната финансова рамка.

Голямата гъвкавост, която се дава на държавите членки, повдига въпроса дали това не води до ренационализация и загуба на общностния елемент на ОСП. Земеделските министри искат правилата да са гъвкави, за да посрещат националните интереси, но същевременно да се запази силна и равнопоставена Обща селскостопанска политика в ЕС.

В Брюксел се говори много за „зелена архитектура“ и екологични схеми. Какво следва да се промени в този контекст?

След като през лятото Комисията представи финансовата рамка и своите предложения за основните политики на ЕС, дебатите вече започнаха – и доста интензивно. В рамките на Съвета по земеделие настоящето председателство предложи няколко тематични дискусии, като една от последните беше посветена на зелената архитектура.

Комисията се стреми, от една страна, да направи правилата по-гъвкави, за да могат държавите членки да ги адаптират спрямо своите условия. От друга страна, важен елемент е възможността страните да дават по-големи стимули на земеделските производители да прилагат устойчиви практики. Това се прави не толкова въз основа на задължителни регулации, колкото чрез стимули.

Как България трябва да защитава позицията си относно ОСП?

В ЕС правилата са ясни – сам никога не можеш да постигнеш нищо. Националните интереси трябва да се защитават съвместно с другите държави членки. Така че, българското правителство, евродепутатите и министрите защитават интересите на България, но в сътрудничество с държави, които имат сходни позиции. Търсенето на съюзници е ключово.

Какви са следващите стъпки и прогнози?

Следва дълъг период на преговори в Брюксел. В момента се прави първоначален преглед на законодателните предложения. От следващата година вероятно ще започнат интензивните преговори, в които ще се търси баланс между интересите на държавите членки и предложенията на Комисията. След това започват преговорите с Европейския парламент и след 2027 г. новата политика ще стане факт.

Интервю на Инес Златанова

Нови бюджети за техника, складове и зелени технологии

Зърнопроизводителите ще имат гарантиран бюджет по стартиращите инвестиционни интервенции

Интервю с Ивайло Тодоров, експерт по европейски програми

Г-н Тодоров, през ноември ще стартират интервенциите „Инвестиции в земеделските стопанства“ и „Инвестиции в земеделските стопанства, насочени към опазване на компонентите на околната среда“. Какво да очакват кандидатите?
Това е първият голям прием от новия програмен период и за разлика от предходните целеви мерки, сега ще бъдат допустими практически всички инвестиции, от които земеделските стопанства се нуждаят – от техника и оборудване до строителство и съоръжения. Бюджетът е сериозен – близо 280 млн. евро, или 80% от общия ресурс на двете интервенции. Това създава отлична възможност за фермерите с инвестиционни намерения да ги превърнат в проекти.

Как са структурирани интервенциите?
Интервенциите имат две направления:

1. Модернизация на стопанствата – стандартни инвестиции за техника, сгради, складове, сушилни и др.
2. Екологични инвестиции – технологии и съоръжения за опазване на околната среда: фотоволтаици, системи за съхранение на енергия, биогаз инсталации, пречиствателни станции, управление на отпадъци.

Какви възможности имат растениевъдите и зърнопроизводителите?
Растениевъдите могат да инвестират в техника, складове и сушилни, като този път има отделни бюджети по сектори. Плодовете, зеленчуците и етеричномаслените култури са приоритетни, но и зърнопроизводителите ще имат гарантиран бюджет – 25% от общия ресурс. Така те ще се състезават помежду си, а не с колегите от приоритетните сектори, както беше досега.

Какви ограничения има по отношение на техниката?
Максималната стойност на един проект е 1 млн. евро, като до 450 хил. евро могат да бъдат насочени за земеделска техника. Останалите средства трябва да се използват за строителство, оборудване и други инвестиции. Възможни са проекти по целия производствен цикъл – от отглеждането до съхранението и реализацията.

А какво предвиждат екологичните инвестиции?
Те включват проекти за биопроизводство и опазване на околната среда: фотоволтаици, батерии, системи за съхранение и обезвреждане на тор, биогаз, пречистване на води и др. Целта е да се стимулират устойчиви практики и екологосъобразни технологии.

Какви инвестиции могат да се правят за животновъдните сектори – свине и птици?
Там също са допустими инвестиции в нови сгради, модернизация и преоборудване. Допълнително се стимулират проекти за алтернативни системи на отглеждане – например, преминаване от клетъчно към свободно или волиерно отглеждане. За такива инвестиции се дават и повече точки при оценката.

Кои са основните критерии за оценка?
Приоритет имат:

• Биопроизводителите
• младите фермери
• стопанствата в необлагодетелствани райони
• кооперираните производители.

Допълнителни точки се дават и по финансови показатели.

Колко средства може да получи един кандидат?
Максималната помощ е до 1,8 млн. евро. Отделно таванът е 1 млн. евро за модернизация и 1 млн. евро за екологични инвестиции, но общо не може да надхвърлят 1,8 млн.

Ще има ли облекчения в подготовката на проектите?
Изискванията остават почти същите. Разликата е, че вече има две отделни интервенции, което дава по-ясна структура. Кандидатстването ще става в новата система СЕУ, вместо в досегашната ИСУН.

Какви са вашите прогнози за интереса?
Очаква се силен интерес, тъй като за пръв път от години се отваря толкова мащабни интервенции с широк обхват. Вероятно подадените проекти ще надхвърлят бюджета, но това е положителен сигнал – колкото повече средства бъдат усвоени, толкова по-добре за сектора.

Очакват се и интервенции за преработка. Какво ще включват те?
Ще има два приема – стандартна модернизация и екологични инвестиции. Допустими ще бъдат всички познати дейности – нови технологии, модернизация на предприятия, съхранение, маркетинг. Бюджетът за един кандидат е до 3,8 млн. евро (2 млн. по всяка подмярка, но не повече от общия таван). Общият бюджет е около 300 млн. евро.
Интересен нов критерий е стимулирането на преработватели, които използват българска суровина от регистрирани земеделски производители. Това ще даде допълнителен тласък и на първичното производство. Приоритет се дава и на биопреработката.