Специализираме се в производството на дини без семки или дини с малко семки, споделя младият земеделец.

Разкажете за Вашия семеен бизнес.

Той стартира в началото на 90-те години. Аз се включих в семейния бизнес към 2012 година. Произвеждаме зърнено-житни култури, царевица, слънчоглед. От около 12 години сме специализирани в отглеждането на дини и пъпеши, зеле също, като тези зеленчукови култури са по-голямата част от обема на работа. Производството ни е в град Долни Дъбник.

Какви са предизвикателствата?

Със сигурност отглеждането на зеленчукови култури е по-трудно, защото повечето процеси не са механизирани, разчита се на ръчни манипулации. Почти всеки ден работим с различни хора, а те не се задържат достатъчно дълго, за да бъдат обучени и да добият базовите умения, които са необходими за работа с тези култури. При зеленчуците капиталовложенията на единица площ са многократно по-големи и съответно рисковете са по-високи. Грешките, чисто агрономически, се заплащат по-скъпо.

Зеленчуковите площи в стопанството ни са около 20 процента от общата земя, която обработваме. За щастие, ние имаме повече от 80 процента поливни площи и успяваме да направим добър сеитбооборот. Произвеждаме по няколко хиляди тона зеленчукова продукция годишно, която реализираме само на свежия пазар.

При дините имате ли някакви интересни сортове?

От известно време се специализираме в производството на дини без семки или дини с малко семки. Това е нещото, което ни отличава от повечето производители. Производството на тези дини изисква доста високо ниво на агротехническа култура и дисциплина. Значително по-високи са разходите. Нашето мото е качеството на първо място.

Вашият бизнес е от 30 години. Защо се включихте на толкова късен етап в него?

Защото трябваше да извървя своя житейски път на ученик след това на студент. Завърших първото си образование със специалност „Строителство на сгради и съоръжения“ или по друг начин казано строителен инженер съм и когато завърших през 2010 година, започнах и да работя по специалността. Работих по-малко от две години и осъзнах, че това не е работата, която ми доставя удоволствие и затова дойде решението да се завърна към нашия край. Реално през 2012 година активно се завърнах и започнах да взимам участие в зеленчуковите култури, които основно са моя инициатива и до ден-днешен това е основното ми занимание.

Субсидиите как влияят на производството?

Субсидиите в земеделието изкривяват свободните пазари и винаги има странични ефекти от тях. Ако едно производство не може да се самоиздържа, ако не е правилно разчетено и преценено със своите рискове, тогава наливането на външни средства, които да го поддържат живо, е загубена кауза. Но от друга страна, ние като страна от ЕС, не можем да оцелеем, ако не се дават субсидии, сходни на нашите колеги. В този ред на мисли моето мнение е, че всяко едно стопанство трябва да се стреми към максимална ефективност.

Доволни ли сте от субсидиите, които получавате?

Зеленчукопроизводството е чувствителен сектор и се възползваме от немалко облекчения, привилегии, както и от директни плащания, украинската помощ, помощите, свързани с Ковид кризата. Не можем да се оплачем.

Как ще надграждате бизнеса?

Плановете, които започваме да реализираме доста скоро, е изграждане на пакетажен и логистичен център с хладилни камери, хладилни помещения, линии за измиване и сортиране на продукцията. В общи линии изграждането на сградите ще бъде със собствено финансиране. За складовото оборудване имаме сключен договор по Националния план за възстановяване и устойчивост – тепърва пристъпваме към закупуване на техниката и реализация на целите по проекта.

Потребителят как се отнася към бранда „българско”?

Наблюденията ми са, че преобладаващата част от потребителите приемат добре, че продуктът е произведен в България и съответно, когато са доволни, започват активно да го търсят. Именно това е нещото, към което се стремим и смея да твърдя, че вече сме постигнали.

Преди години, ако някой кажеше, че е земеделец, беше срамно. Днес вече не е така, нали?

Тези разбирания за земеделския сектор бяха разчупени. С навлизането на по-големи средства в сектора, когато започна субсидирането, тогава много хора се ориентираха и видяха, че секторът има потенциал и изведнъж в рамките на няколко години стана модерно и е привилегия да се наричаш земеделец-фермер. За мен това е професията, която първо ми доставя удоволствие, второ ми осигурява хубав и достоен живот, трето – дава ми свобода.

Земеделието е професия, в която аз виждам ясен хоризонт за развитие и за изява. Професия, в която се оценяват усилията ми. Смея да твърдя, че в направлението, в което съм се специализирал, съм един от успешните производители.