Повече възможности и по-малко административна тежест за фермерите.

Регламентът „Омнибус“ въвежда редица облекчения при управлението на средствата от Европейския съюз, като част от тях засягат както администрацията, така и земеделските стопани. Това обясни Вергиния Горова, началник отдел в дирекция „Директни плащания“ в Министерството на земеделието и храните.

По-бързи промени в стратегическите планове

Една от най-съществените промени е свързана с възможността за съкращаване на процедурата за промяна на стратегическите планове.

Досега тази процедура е отнемала минимум три месеца и е била сравнително сложна както за администрацията, така и за фермерите. Новият регламент дава възможност определени промени, които не са стратегически, да се правят по опростена процедура.

„В тези случаи ще бъде необходимо само уведомяване на Европейската комисия. Разбира се, тя има право, ако има резерви или уточняващи въпроси, да ги постави и те да бъдат изяснени в рамките на един месец“, поясни Горова.

По думите ѝ това е значително административно облекчение в сравнение със сегашните процедури.

Промени при постоянно затревените площи

Регламентът предвижда и промени в дефиницията за постоянно затревени площи.

Към момента земеделска земя, която не участва в сеитбооборота на стопанството пет или повече години – тоест не е разоравана или засявана – автоматично се счита за постоянно затревена площ.

През последните години обаче се използват култури и тревни смески за фураж, които могат да се отглеждат без разораване в продължение на повече години. Затова Европейската комисия дава възможност на държавите членки сами да решат дали да удължат този период от пет на седем години.

Освен това от 1 януари 2026 г. се предвижда възможност площ, определена като обработваема земя, да запази този статут дори ако по нея не се извършват обработки в продължение на 5, 7 или повече години.

Повече възможности за малките стопанства

Промени има и при интервенцията за дребни земеделски стопани.

Те получават т.нар. плоска ставка – фиксирано подпомагане, което през последната година достига 1250 евро, докато предходната година е било 1000 евро. Сега регламентът дава възможност тази ставка да бъде увеличена до 3000 евро, ако държавата членка вземе такова решение.

Земеделските стопани, участващи в тази интервенция, са освободени от правилата за предварителна условност. Новата възможност е те освен по основната ставка да могат да кандидатстват и по екосхемите, като при спазване на съответните изисквания получават и допълнително подпомагане.

Важно е обаче да се има предвид, че допълнителни средства за увеличаване на ставката няма. Финансирането на тази интервенция идва от бюджета за основното подпомагане на доходите за устойчивост.

По думите на Горова интересът към схемата за малки стопанства нараства всяка година. Ако тенденцията продължи, заявяването може да достигне около 200% над първоначално планираното в стратегическия план. Една от причините за това е именно по-опростената процедура за участие.

Промени в инструментите за управление на риска

Регламентът предвижда и нови възможности при инструментите за управление на риска. Един от тях е взаимоспомагателният фонд, който се разработва като част от системата за управление на риска в земеделието.

Предвижда се фермерите, които кандидатстват за директни плащания, да участват с 1,5% от полагащата им се субсидия като принос към този фонд.

Сега обаче се дава възможност определени групи фермери да бъдат изключени от това участие, ако за тях няма разработен инструмент за управление на риска. Така например в сектор „Животновъдство“ не се предвижда подобно удържане, тъй като към момента за него все още няма разработен такъв инструмент.

По-малко проверки за фермерите

Сред промените, свързани с директните плащания, е и нов подход при проверките.

Европейската комисия предлага държавите членки да организират контрола така, че в рамките на една година да се извършва само едно посещение на земеделското стопанство. Ако се наложи допълнителна проверка, тя по принцип трябва да отпадне.

Изключение ще се допуска само при наличие на риск за средствата от европейските фондове.

„Целта е организацията на контрола да бъде такава, че за едно стопанство да има една проверка. По този начин се намалява административната тежест за фермерите“, подчерта Вергиния Горова.

Платформа „Жени в земеделието“ ще обединява фермерки от целия ЕС
Менторство и обмен на опит

 Европейската комисия кани всички жени, които живеят в ЕС и работят в земеделието или в свързани с него дейности, да заявят интерес за участие в новата Платформа „Жени в земеделието“ (Women in Farming Platform).

Членовете на платформата ще имат възможност да се свързват с колеги от сектора, да споделят опит и знания, както и да обменят добри практики както на национално, така и на европейско ниво. Платформата ще служи като пространство за диалог, обучение и сътрудничество.

Жените фермери в ЕС

Жените играят ключова роля в европейското земеделие – те допринасят за иновациите, устойчивостта и диверсификацията на икономиката в селските райони. Въпреки това те все още са слабо представени като собственици, управители и лидери на стопанства. По-малко от една трета от фермите в ЕС се управляват от жени – около 32%.

За да привлече повече жени към земеделието и да насърчи обмена на опит, Европейската комисия включи създаването на Платформата „Жени в земеделието“ в своята Визия за земеделие и храни. Платформата ще функционира като форум за обсъждане и обмен на добри практики, чрез който участничките ще могат да поставят началото на промени за по-силно участие на жените и за равни възможности в сектора.

Организацията на обединените нации обяви 2026 г. за Международна година на жената фермер (International Year of the Woman Farmer – IYWF 2026). Това ще стимулира инициативи, които поставят във фокуса ролята на жените в земеделието и дейностите в селските райони, с цел подобряване на техния статут и справяне с предизвикателствата пред тях.

Някои ключови данни

• 26% от фермерите под 40 години са жени
• 3% от притежателите на стопанства са жени под 40 години
• 9 хектара е средният размер на стопанствата, управлявани от жени

Общата селскостопанска политика и жените в земеделието

Настоящата Обща селскостопанска политика (ОСП) изрично насърчава участието на жените в земеделието и развитието на селската икономика. В своите стратегически планове по ОСП държавите членки имат по-голяма свобода да въвеждат целеви мерки, включително допълнителна финансова подкрепа за жени фермери.

ЕС работи и за по-силно представителство на жените в лидерски позиции – например, в органите за вземане на решения в рамките на инициативите LEADER. Освен това през настоящия програмен период беше засилено събирането на статистически данни, разделени по пол, което позволява по-ефективно изработване на политики, основани на реални данни.

Само през 2024 г. над 55 300 млади жени са получили подкрепа за създаване на собствено земеделско стопанство и допълнителна помощ за доходите си.

Цели на платформата

Платформата има за цел да:

• Насърчава менторството
  Да развива възможности за създаване на мрежи и менторски инициативи на национално и европейско ниво.
• Подобрява свързаността между жените фермери
  Да създаде динамична европейска мрежа, която насърчава връзките, диалога и обмена на опит между фермерите.
• Насърчава споделянето на опит
  Чрез общите знания и обмена на практики да се намират решения на сходни проблеми и да се укрепи капацитетът на жените да се справят с предизвикателствата в сектора.

Основна дейност

Основният фокус на платформата ще бъде менторството. Членовете ще бъдат насърчавани да изградят менторска мрежа, която да обединява опитни жени фермери и такива, които са в по-ранен етап от професионалното си развитие.

Менторите ще имат ключова роля, като споделят:

• практически знания
• бизнес опит
• стратегически насоки, съобразени със спецификата на земеделието

Менторството ще се осъществява чрез:

• индивидуална подкрепа „един към един“ и групови взаимодействия
• насърчаване на взаимното учене и обмена на опит
• взаимна подкрепа и мотивация между участничките.