Сред всички зърнени култури, соргото е най-топлолюбивото и устойчиво на суша растение. Културата не може да се отглежда в райони, заразени с плевела лисича опашка.

Прекалено дълго време политиците, учените и веригите за доставки са се фокусирали върху култури, които изискват големи количества вода и изтощават почвите, оставяйки фермерите уязвими на климатични кризи и хронично недохранване. Въпреки това, съществуват алтернативи. Соргото и други древни, издръжливи зърнени култури могат не само да задоволят глобалното търсене на храна и хранителни вещества по рентабилен начин, но и да подобрят поминъка на фермерите, като същевременно защитават жизнените екосистеми на нашата планета. Сред всички зърнени култури, соргото е най-топлолюбивото и устойчиво на суша растение. То е способно да оцелее при екстремни условия, като температури над 30°C и продължителни засушавания, адаптирайки растежа си в отговор на неблагоприятната среда. Дори без напояване, соргото дава задоволителни добиви в полупустинни райони, което го прави ключов ресурс за земеделие в условията на променящия се климат.

Представете си бъдещето през 2050 г. – населението на света е нараснало до 10 милиарда души, като над 2 милиарда от тях са недохранени. Изменението на климата се е задълбочило: изпепеляващите горещи вълни и опустошителните наводнения удрят житници като Средния запад на САЩ, Севернокитайската равнина, но също така и родната Добруджа, година след година, унищожавайки реколтите от култури като царевица и пшеница. Междувременно ресурсите от прясна вода са критично изчерпани в земеделските райони от водоносния хоризонт. В това дистопично бъдеще кризите с храна и вода предизвикват конфликти и миграция в безпрецедентен мащаб.

Соргото (Sorghum) е типична южна култура, която изисква достатъчно топлина, за да расте. За място на произход на соргото се приема Екваториална Африка. Културата е известна от 3 хиляди години пр.н.е. в Индия и Китай и 2,5 хиляди години пр.н.е. в Централна Азия.

Днес соргото е широко разпространено в много страни по света. В Индия посевната площ е 16 млн. хектара, в САЩ – 5,7 млн. хектара, в Африка – 15,4 млн. хектара. Големи посевни площи има в страните от Близкия изток, Китай, Румъния, Унгария, Италия, Австралия, Южна Америка и Япония. Общо през 2020 г. посевната площ на соргото в света е 47,7 милиона хектара или 7% от посевната площ на зърнените култури, при среден добив от 1.4 т/ха. Брутната реколта от зърно е 75 млн. тона или 4% от общата зърнена реколта. Соргото е култура, която се отглежда и в България, но интересът към нея е все още в начален етап.

Има потенциал за разширяване на географията на отглеждане на сорго поради глобалното затопляне

В съвременните условия всички селскостопански предприятия се стремят да оптимизират разходите, като много от тях преминават към по-рентабилни култури за отглеждане. Соргото е една от най-рентабилните в това отношение култури, тъй като не изисква специални разходи за торове и пестициди.

С увеличаването на летните засушавания, добивите от царевица намаляват с до 45%, докато соргото, произхождащо от Африка, показва изключителна устойчивост на горещини. Това растение има способността да се “самоактивира” – при температури над 35°C соргото изпада в покой за 35-50 дни, а при първите валежи започва да расте със скорост от 5 см на ден.

Тези уникални характеристики правят соргото отлична алтернатива на царевицата в условията на засилващи се климатични промени. То е най-адаптивната култура, способна да издържа на критично високи температури и продължителна суша.

Специалистите подчертават, че замяната на царевицата със сорго в сеитбооборота е икономически целесъобразна при добив на царевица под 5-6 т/ха. Освен това, преходът към отглеждане на сорго не изисква специално техническо преоборудване на фермите, което улеснява неговото внедряване. Имайки предвид всички тези фактори, соргото може да се счита за добра алтернатива на царевицата за зърно в условия, при които тази култура показва ниски добиви през годините у нас.

Къде се използва соргото?

Има няколко вида сорго: зърнено, тревно, силажно, захарно, влакнесто. Зърненото сорго се използва както директно, под формата на фуражно зърно, така и под формата на зелена маса за фураж, сено, сенаж и тревно брашно. Стръковете на сладкото сорго съдържат до 18% захар и се използват за производство на сироп, меласа и сладкиши. Може да се използва и в областта на биоенергията за производство на биоетанол, биогаз и твърдо гориво.

Влакнестото сорго е много подходящо за производство на хартия. Хибридите от този вид се използват и за производство на биогаз. Тревното многократно окосено сорго се дава прясно на животните и се използва като зелен тор.

Соргото е една от най-ценните фуражни култури

Доказано е, че зърното от сорго е еквивалентно на зърното от ечемик по хранителна стойност за селскостопанските животни, но по добив от хектар значително превъзхожда пролетния ечемик.

Ядлива е цялата надземна вегетативна част на растението и от нея могат да се приготвят различни видове фуражи. Прясно окосеното и добре накълцано сладко сорго се използва за храна на добитъка, а зелената маса се използва за силаж. Сокът от стъблата и листата на соргото съдържа много захари, до 20%, което улеснява ферментацията на трудни за силажиране и сухи компоненти.

Соргото има много полезни свойства и ползи за организма. 

Зърното на соргото съдържа 60-80% нишесте; 8-17% протеин; 1,7-6,5% мазнини. Семената на соргото съдържат много важни хранителни вещества, включително протеини, фибри, витамини от група В, желязо, калций и фосфор. Благодарение на своя хранителен състав, соргото може да бъде ценен източник на храна. Освен това соргото е богато на антиоксиданти като флавоноиди и фенолни съединения. Антиоксидантите помагат за защитата на тялото от свободните радикали, намаляват възпалението и могат да помогнат за предотвратяване на заболявания като сърдечни заболявания, рак и някои хронични заболявания. Семената от сорго съдържат и големи количества фибри, които спомагат за нормализиране на храносмилателния процес. Фибрите помагат за подобряване на чревната подвижност, предотвратяват запек и насърчават образуването на полезна микрофлора в червата. Соргото има и нисък гликемичен индекс, което означава, че не предизвиква скок в нивата на кръвната захар след консумация. По този начин соргото може да бъде полезно за контролиране на нивата на захарта при хора с диабет или проблеми с регулирането на глюкозата.

Соргото съдържа и фитостероли, които могат да помогнат за понижаване на холестерола в кръвта и защита на сърдечно-съдовата система. Високите нива на диетични фибри в соргото също могат да помогнат за намаляване на риска от сърдечни заболявания. Поради съдържанието на антиоксиданти в соргото, то може да има противовъзпалителни свойства. Семената от сорго са богати и на флавоноиди, които имат антиоксидантни и противовъзпалителни ефекти върху кожата. Това може да помогне за намаляване на възпалението, предотвратяване на преждевременно стареене и подобряване на цялостното здраве на кожата.

Какви са кулинарните приложения на соргото?

Интересът към соргото като храна за хората нараства, благодарение на неговия впечатляващ хранителен профил. Зърната му могат да се приготвят по различни начини – например, като киноа или ориз, могат да се смелят на брашно или дори да се изпукат като пуканки. За хората, които избягват глутен, соргото е отличен и здравословен избор. То е чудесна алтернатива на пшеничното брашно и може да се използва в различни печива, като хляб, бисквити или десерти.

Соргото има множество кулинарни приложения и лесно се включва в разнообразни рецепти. Смляно на брашно, соргото е с неутрален вкус и без съдържание на глутен, което го прави чудесен заместител на традиционните глутенови брашна в повечето рецепти.

Освен това, люспите от сорго, известни още като „соргови ядки“, са чудесни за включване в зърнени закуски и печени изделия като бисквитки. Сиропът от сорго също намира своето място в кухнята, като се използва като естествен подсладител за различни ястия и напитки.