Семенарската индустрия в България в трудни времена.

Засегнат ли е бизнесът?

Петко Василев, председател на Асоциацията на семенарската индустрия в България, представи по време на 12-та среща на АЗПБ, състоянието на сектора в момент, в който българското земеделие е изправено пред множество предизвикателства – климатични промени, ниски изкупни цени и нестабилен пазар.

По-строг избор на семена

В момента фермерите избират продуктите си много по-стриктно и внимателно. „Естествено, има много повече внимание към съотношението цена-качество и към цялостната надеждност на продукта. Достъпът до информация е абсурдно голям, но фермерите се стараят да търсят най-доброто в такива трудни години“, казва той.

Производителите с дългосрочна стратегия се доверяват на досегашните си доставчици, а не на примамливи предложения от пазара като по-ниски цени или семена с недоказан произход. „Да, такива предложения се появиха, основно от Украйна, и то в много сериозни мащаби – десетки, стотици тонове семена, които, ако следваме буквата на закона, не би трябвало да бъдат регламентирано внесени в страната“, пояснява той.

Рискът от нерегламентирани семена

Тези нерегламентирани семена обхващат различни култури, включително пролетни като царевица и слънчоглед. „Постоянно колегите от асоциацията коментираме, че срещаме такива предложения на пазара. Рискът е огромен. Ако семената са с неясен произход, те най-често не са сертифицирани и не са етикирани правилно, което означава, че нямаме никаква гаранция за генетичната чистота – кой всъщност е хибридът или сортът, който се предлага. Нямаме гаранция за наличието или отсъствието на вредни патогени, които могат да причинят непоправими щети. Физическата чистота на тези семена е спорна“, казва Василев.

Той разказва, че подобни партиди често съдържат примеси, понякога и от плевелни култури, което може да донесе допълнителни проблеми на полето. „Няма гаранция за кълняемост – фермерът не знае какво точно ще поникне на полето“, добавя Василев.

Как фермерите търсят икономии

Фермерите искат да намалят разходите си, тъй като много от тях работят на загуба вече няколко години. „Те търсят евтини, но некачествени семена и правят този компромис. Моят съвет е, че въпреки трудностите, рискът със семена от нерегламентирани източници е прекалено голям. Това е вид спекулация на фермера със собствените му посеви. Може да се спестят няколко лева на декар, но ако загубят целия приход от този декар, не си струва“, обяснява Василев.

Как да избират семена

В контекста на голямата конкуренция между семенарските компании, Василев подчертава, че изборът на семена трябва да се основава на няколко критерия: собствен опит на фермера, опита на колеги и информация от независими източници.

Асоциацията планира организирането на опитни полета в различни региони, където ще се представят семена от всички компании при равни условия и оценка от независими изпълнители. „Идеята е фермерите да получат реална информация и официална оценка за продуктите на пазара“, казва Василев.

Селекция и бъдещи технологии

Що се отнася до селекцията, Василев отбелязва, че при царевицата прогресът е бавен – проценти за десетилетия в добива, а при пшеницата, която не е хибридна култура, дори по-малък. По-голямата част от селекционните компании се стремят да предложат хибридна пшеница, където прогресът може да бъде по-значителен. „Научната дейност помага, но цифрите не винаги впечатляват. Най-голям напредък се постига там, където компаниите навлизат на нови пазари с нови продукти и селекцията се адаптира към конкретните условия на пазара“, казва Василев.

Рискове от собствено семепроизводство

Василев предупреждава фермерите, които обмислят собствено семепроизводство: „Това е изключително сложна материя. Много от нашите фермери са професионални и вършат работата си отлично, но нивото на инвестиции, научни и практически знания, както и машинен парк, не им позволява да произвеждат семена на професионално ниво. Те произвеждат зърно с високо качество, но това не е семепроизводство. Моят съвет е да се доверят на професионалните семенарски компании.“