Г-н Чернев, кога за първи път чухте за трюфели и как възникна интересът Ви към тях?
Може би преди 12-13 години. Тогава за първи път се докоснах до тайнството на трюфелите и всичко свързано с тях. Закупих си първите кучета, които струваха много пари. Тогава имаше много трюфели, но нямаше никаква информация за събирането им. Беше много трудно. Сега е обратното – има много търсачи, много информация, но трюфелите са много по-малко.
Може ли човек да забогатее от трюфели?
Много хора си мислят, че като започнат да се занимават с трюфели са вече забогатели. Не е така. Изкарват се някакви пари. Това сезонен продукт. Няма го целогодишно. Всичко зависи от природата. Като един страничен доход през свободното време е перфектна дейност.
Бизнес ли е да търсиш трюфели?
Бизнес е, ако започнеш да изнасяш продукцията извън България. Ако само ходиш да търсиш, това не е никакъв бизнес. Това се водят доходи от странична дейност. Професионалните търсачи са под 5%.
Вие в началото какво си казахте: Ще стана богат!
Абсолютно не. Беше ми супер интересно. Аз лично тогава имах друг бизнес. Занимавах се с мебели. Откакто започнах да се занимавам с трюфели, затворих бизнеса с мебелите. Започнах да работя това, което харесвам и това се превърна в бизнес - изкупувам и реализирам продукцията.
Не е ли рисков този бизнес?
Рисковано е в очите на хората, които не обичат новите неща и предизвикателствата. Обикалям цяла Европа и наблюдавам, че голям процент от трюфелите, които се добиват, са от плантации. Бъдещето на трюфела е добиването му в плантации, тъй като в природата той изчезва поради недобросъвестното му събиране от търсачите и ловците на трюфели
Какъв е Вашият апел към хората, които търсят трюфели?
Искам да им кажа да добиват трюфела по единствения и правилен начин с куче без подръчни инструменти от рода на мотика, лопата. И до там се стигна, че имаше кон с плуг.
Всичко това довежда до спад на трюфелната популация в България. До унищожаването на местообитанието им. Съкращаването им като качество и количество. Ще стане както в Италия – 70-80 процента от добива им на трюфели е от плантации, защото те са унищожили по същия начин трюфелите.
Гледам да не купувам трюфели, които са извадени по друг начин освен с куче. Старая се да променя нрава и манталитета на хората, които търсят трюфели.
Т.е. като видите, че с нещо друго е изваден този трюфел не искате да го купите.
Не, не. Не желая.
Сивата икономика и във вашата сфера сигурно е голяма…
Има много търговци, които са в сивата икономика. 99% от търсачите са в сивата икономика. Те отиват, добиват трюфела от природата. Едно разрешително струва 30 лева. Предават го на пункта или на прекупвача и ангажиментът им свършва. А фирмата, която ги е купила, плаща данъци.
В България започна ли процесът по създаване на насаждения за добиване на трюфели?
Търсенето в световен мащаб е повече отколкото е предлагането и виждайки всичко това, решихме да направим собствена плантация. Започнахме да внасяме фиданки, към които има голям интерес в България. Пустеещи или трудно достъпни земи, каквито има доста у нас, са перфектни за тези дръвчета. Условията в България са идеални за няколко вида трюфели.
Каква е инвестицията на декар?
Всичко зависи от вида трюфел, с който са заразени фиданките, но в един декар влизат около 55 дръвчета и около 2000 лева е първоначалната инвестиция.
Какъв процент е прихващането на тези дръвчета?
Лесно се прихващат. Тези дръвчета са липа, дъб, бор, които много добре се адаптират към условията в България. Първото плододаване започва на 4-5 година.
А Вашата градина на колко години е?
В нашата градина първите дръвчета ги засадихме преди 3 години.
Вие не се ли водите земеделски производители?
Това е най-интересната част, че дръвчетата гостоприемници на трюфела липсват в таблицата, в която можем да се регистрираме като земеделски производители. Те не съществуват като земеделска култура в България.