В синхрон със Зелената сделка, стратегията „От фермата до трапезата“ и Стратегията за биоразнообразието у нас от 2023 г. ще се прилага екосхема за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура.

Интервенцията е насочена към предприемане на целенасочени действия за подобряване на биологичното разнообразие в България посредством стимулиране поддържането на ландшафтни елементи в рамките на земеделските земи. Подпомагане по мярката могат да получат земеделските стопани, които имат право на плащане по схемата за основно подпомагане на доходи за устойчивост и поддържат в стопанствата си непроизводствени ландшафтни елементи. Видовете допустими площи са организирани в подслоеве, които са обединени в единен слой, наречен Екологична инфраструктура.

Видовете екологична инфраструктура, обект на тази мярка, са: 1. Живи плетове или Редици от дървета; 2. Отделни дървета; 3. Дървета в група; 4. Дървесни противо-ерозионни пояси; 5. Синори; 6. Влажни зони; 7.З елени зони около водни течения; 8. Тераси.

Индикативната годишна ставка за всяка от годините в периода 2023-2027 г. е 591,57 евро/ха при обработваемите земи, 901,17 евро/ха при трайните насаждения и 283,77 евро/ха при постоянно затревените площи. Планира се бюджетът по интервенцията да бъде 31 993 121,16 евро годишно, което осигурява общо финансиране от 159 965 605,80 евро за периода 2023-2027 г.

Еко схемата за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура заема 15.58% от бюджета за екосхемите за България за периода 2023-2027 г. и го насочва пряко към подходящи земеделски дейности и запазване на характеристиките на ландшафта, които поддържат и подобряват биологичното разнообразие в страната.

Съгласно условията в екосхемата в рамките на екологичната инфраструктура се ограничава използването на продукти за растителна защита, дейностите се съобразяват с периода на гнездене на птиците с цел избягване на тяхното обезпокояване и се предприемат мерки за опазване от навлизането на инвазивна растителност.

Планирано е екосхемата да спомогне за поддържане на ландшафтни елементи в земеделските земи, което да има положително въздействие върху статуса на местообитанията и видовете от дивата флора и фауна.

Екосхема ще насърчава намаляване употребата на ПРЗ

Какви екологични практики трябва да прилагате?

Екосхемата за намаляване използването на пестициди в периода 2023-2027 г. е насочена към опазване и подобряване на качеството на водите, поддържане на благоприятното състояние на почвите и редуциране на количеството остатъчни химически вещества в произведената храна. Предвидените екологични практики се очаква да имат положителен ефект и върху биологичното разнообразие в страната посредством спад в използваните продукти за растителна защита (ПРЗ). Въвеждането на интервенцията е насочено към създаване на условия за постигане на целите на Европейската зелена сделка по отношения на намаляване с 50% на употребата и риска от пестициди и намаляване на употребата на по-опасни пестициди до 2030 г.

Екологичните практики в интервенцията са следните:

1. Прилагане на продукти за растителна защита – инсектициди, хербициди и фунгициди, непопадащи в първа професионална категория на употреба.
2. Неприлагане на продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително такива, съдържащи глифозат. 3. Прилагане на феромонови уловки с различна гъстота на хектар при отглеждане на полски/зърнено-житни, маслодайни, технически др. култури и при зеленчуци и плодове. За да се получи подпомагане по интервенцията, следва да се изпълни задължително т. 2 и поне още една от т.1 и т. 3.

Еко схемата е приложима за обработваеми земи, трайни насаждения и постоянно затревени площи. Индикативната годишна ставка за всяка от годините в периода 2023-2027 г. за обработваеми земи е 65,27 евро/ха, за трайни насаждения - 123,48 евро/ха и при постоянно затревените площи – 5,88 евро/ха.

Планира се бюджетът по интервенцията да бъде 34 751 582,57 евро годишно, което осигурява общо финансиране от 173 757 912,85 евро за периода 2023-2027 г.

Екосхемата за намаляване използването на пестициди е създадена в отговор на 2 потребности в рамките на Стратегическия план на България: потребност за продължаване на прилагане на оптимизирана и устойчива употреба на ПРЗ, минерални и органични торове и потребност за прилагане на интервенции за подобряване използването на торове и продукти за растителна защита в земеделието.

52,87 евро/ха годишно ще получите, ако прилагате екосхемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал

Интервенцията е приложима за обработваеми земи, трайни насаждения и постоянно затревени площи

Екосхемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал (насърчаване на зелено торене и органично наторяване) в периода 2023-2027 г. е насочена към запазване и повишаване на количеството на хранителни вещества в почвата чрез внасянето на органична материя в максимално подходящ вид и качество за почвата. Посредством интервенцията се цели намаляването на количествата изкуствени торове, прилагани на земеделските земи чрез заместването им с органични подобрители.

Интервенцията е приложима за обработваеми земи, трайни насаждения и постоянно затревени площи. Екосхемата е допустима за прилагане върху различните типове земеделски площи в стопанството.

Земеделският стопанин доброволно решава с кои площи да участва в екосхемата без задължението да е приложимо за цялата площ на стопанството. Върху една земеделска площ може да се получи подпомагане само за една от възможните опции на изброените практики.

Земеделските стопани прилагат върху земеделските площи в своите стопанства, с които избират да участват в екосхемата земеделски практики, благоприятни за климата и околната среда, от изброените:

А) Внасяне на хранителни вещества в почвата чрез отглеждане на непроизводствени междинни култури/покривни култури с последващо зелено торене. Междинните култури/покривни култури трябва да бъдат налични на полето в периода от 15 октомври на годината на кандидатстване до 15 февруари на следващата година.

Б) Внасяне на хранителни вещества в почвата чрез използването на външни органични подобрители на почвата: 1. Подобрители, получени чрез процес на аеробно третиране от отпадъчна биомаса; 2. Подобрители, получени чрез процес на анаеробно третиране от отпадъчна биомаса; 3. Подобрители, получени чрез процес на биологично третиране от отпадъчна биомаса чрез червеи; 4. Подобрители, получени чрез процес на термално третиране от отпадъчна биомаса.

Индикативната годишна ставка за всяка от годините в периода 2023-2027 г. е 52,87 евро/ха. През 2023 г. се планира бюджетът по интервенцията да бъде 24 395 328,27 евро, а общото финансиране за екосхемата за периода 2023-2027 г. е 108 230 177 евро.

Екосхемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал (насърчаване на зелено торене и органично наторяване) е създадена в отговор на 5 потребности в рамките на Стратегическия план на България: Подобряване качеството на почвите чрез ограничаване на процесите на водна и ветрова ерозия; Поддържане на добър баланс на запасеност на почвите с органично вещество; Продължаване на поддържането на нисък азотен и фосфорен отпечатък в почвите; Продължаване на прилагане на оптимизирана и устойчива употреба на ПРЗ, минерални и органични торове и Интервенции за подобряване използването на торове и продукти за растителна защита в земеделието.

Светлана Боянова: ЕС подкрепя процеса на цифрова трансформация в земеделието  

Божура Фиданска: Ако искаме да имаме ефективно земеделие и жизнени селски райони, ключът за постигането на това са цифровите технологии

Защо е необходимо да правим прецизно земеделие и да автоматизираме производствените процеси в стопанствата?

По какъв начин новата ОСП ще подкрепя инвестициите в иновации и дигитализация?

Отговори на тези и още въпроси бяха дадени на уебинара: „Иновациите и дигитализацията в земеделието – ключови цели на новата ОСП“, организиран от АГРО ТВ, по проект „ОСП – научи повече“, съфинансиран по програмата IMCAP на ЕС.

Предизвикателствата

„Европейските фермери са изправени пред редица предизвикателства и изисквания – те трябва да се грижат повече за околната среда, за здравето на растенията и животните и храната да бъде не само здравословна и безопасна, но и питателна. Предизвикателствата са свързани и с промените в климата, природните катаклизми, а сега и войната. Всичко това налага подходът в производството да бъде сменен. Затова и ЕК очерта иновациите и цифровизацията като приоритет в следващия програмен период. Ако Европа иска да бъде континентът с устойчиво производство на храни, това няма как да се случи без цифрови технологии в помощ на земеделците“, каза Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации. По думите й ЕС подкрепя процеса на цифрова трансформация в земеделието, което все още изостава при внедряването на дигитални решения.

„Ако искаме да имаме ефективно земеделие и жизнени селски райони, ключът за постигането на това са цифровите технологии. Тук се включват интернет, мобилни приложения, технологии и устройства, анализ на данните, изкуствен интелект. Това е ключът, ако искаме да променим нашето земеделие и селските райони. ЕК ги поставя като приоритет в новия програмен период“, допълни Божура Фиданска, докторант в Института по аграрна икономика.

Мисията

„Иновациите в земеделието ги приех като мисия“, сподели Светлана Боянова и уточни, че Институтът за агростратегии и иновации е част от големия консорциум на европейско ниво, който от името на ЕК управлява т.нар. Европейско партньорство за иновации, тоест това са всички оперативни групи в страните членки. Институтът създаде Цифров иновационен хъб, който да се фокусира върху цифровите технологии в България.

Експериментът в основата на иновацията

Иновациите са не само цифрови технологии – това могат да бъдат различни идеи, които превърнати в реалност, носят успех на земеделеца, каза Боянова. Тя посочи, че по новата програма „Цифрова Европа“ има възможност да се финансират обучения и програми, свързани с придобиване и разширяване на цифровите умения на земеделски стопани. От друга страна, се дава възможност за експерименти – тоест, един фермер не да отиде на сляпо и да си купи цифрова технология, а да я пробва в своето стопанство. Тук е ролята на Цифровите иновационни хъбове и на изследователските звена, където могат да се направят тестове, преди да се случи реалната инвестиция в стопанството. Иновационният експеримент е много важен – да пробваш и да го видиш как работи, още повече, че има финансиране точно за това. И да се види какъв е ефектът – той може да бъде икономически, екологичен, социален.

ССА също създава иновации чрез селекция на нови сортове и разработване на иновативни технологии за отглеждане на земеделските култури, технологии за преработка на храни, за интегрирана РЗ, за справяне с климатичните промени и дигитални решения в земеделието, стана ясно от включването на проф. Виолета Божанова, зам.-председател на ССА.

Стимулите

Според Светлана Боянова, много е важно самият земеделец да определи проблема, който иска да реши. Защото цифровата технология е само инструментът. След като земеделецът я пробва и се убеди, че тя му върши работа, след това може да ползва финансиране – европейско, дали чрез ПРСР или чрез Национален план за възстановяване и устойчивост.

Има доста инструменти в новата ОСП, предвиждащи инвестиции в дигитални технологии, въпросът е как ще организираме работата, за да стигнат парите до фермерите. Добре да бъде направена информационна кампания по двата инструмента, каза Фиданска.

Програма „Хоризонт Европа“ също е много добър инструмент за насърчаване на иновациите в агрохранителния сектор и биоикономиката. „В България аз съм лицето за контракт по тази програма в клъстър 6 – земеделие, храни, биоикономика. Има много сериозна връзка между проектите по „Хоризонт Европа“ и оперативните групи. Иновациите се състоят в партньорството. България трябва да се отваря за повече партньорства, повече експерименти, защото само така ще помогнем на нашите земеделци“, каза Боянова. По думите й програмите Интелигентно растениевъдство и Интелигентно животновъдство също работят в посока разработване на иновации и дигитални технологии.

Интервенциите

В сегашната ПРСР имаме достъп до иновативната мярка 16.1. В новата ОСП се предвижда отново да действа същата мярка, каза Боянова и уточни, че в новата ОСП интервенцията „Инвестиции в земеделските стопанства“ от ПРСР би трябвало да дава възможност и за инвестиции в цифрови технологии, както е по сегашната подмярка 4.1.

В Националния план за възстановяване и устойчивост доста добра сума е отделена за инвестиции в иновации и дигитални технологии в агрохранителния сектор, посочи Фаданска, а Светлана Боянова уточни, че по него се предвижда да има фонд за зелен и цифров преход, като ще се има предвид т.нар. демаркация, т.е. няма да може да се получи подпомагане за една и съща инвестиция по двата фонда. Беше добре да имаме целево подпомагане за цифровите технологии, категорична е Боянова.

Повече знания и умения за земеделските стопани

Системата за знания и иновации в селското стопанство AKIS ще бъде създадена с цел подобряване на връзката между науката, съветниците и бизнеса, като се улесни трансферът на научни знания в практиката. Основни участници ще бъдат от публичния сектор, науката, съветническите услуги, образованието и обучението, бизнеса, медиите и други.

„Целта на AKIS е да създаде една добра връзка между фермера, съветника и научния работник. Ще бъдат разработвани иновации, чиято необходимост е породена от желанието на фермера. Т.е. научните изследвания трябва да тръгват отдолу нагоре или науката ще работи върху това, което е необходимо на фермера“, подчерта Димитър Ванев, гл. директор на Главна дирекция "Съвети в земеделието и Аналитична лаборатория" в НССЗ. Като основна консултантска организация в страната, Националната служба за съвети в земеделието ще бъде ключов участник в Системата за знания и иновации в селското стопанство.

Фермерите, които не са се дигитализирали и не ползват иновации, много по-трудно ще оцелеят на пазара, смята Димитър Ванев. Ползването на дигитални инструменти е свързано с намаляване на разходите за торове, препарати, семена. Тези фермери, които ги приложат, със сигурност, от една страна, ще си намалят разходите, а от друга - ще си увеличат добивите. Естествено, те ще станат много по-конкурентоспособни.

Дигитални технологии в растениевъдството и животновъдството

„Иновациите са необходими, защото те дават устойчивост и по-голяма добавена стойност, сподели Димитър Зоров, фермер и преработвател. - Ако говорим за земеделско производство – примерно, използване на прецизни сеялки, които гарантират еднакъв посев, който води до увеличаване на добивите.

Следващото нещо - всички говорят за екология и опазване на околната среда. Това може да се постигне чрез използване на прецизни торачки. Ако говорим за прецизното торене, в моето стопанство спестявам около 35% от средствата, които влагах в торове преди това и същевременно не съм лишил растенията от по-малко подхранване. Т.е. правя балансирано торене. Тоест, инвестицията в прецизни технологии се възвръща.“

Николай Господинов, управител на млечна ферма, сподели, че дигиталните технологии дават прозрачност на бизнеса чрез проследяването на всички процеси. В стопанството е внедрен специфичен софтуер, чрез който най-оптимално се извършва хранене на животните, за да се получава еднакво количество и качество на млякото. При доенето се проследява потокът на мляко от всяка една крава, прави се контрол на работата на доячите, има автоматична система за охлаждане в оборите, а относно репродукцията има система за намиране на животните в еструс и се изчислява колко часа след тази активност да се осемени кравата.

Тези иновации са важни, виждам резултат и имам стимул да се подобря. Скъпи инвестиции, ползвали сме еврофинансиране за създаване на фермата и закупуване на оборудване. Без европейски проекти ще е доста трудно.“

Дигитален агроном

Цифровите технологии със сигурност са ключът към изпълнението на изискванията на Зелената сделка. В биоградините на Цветан Цеков се ползва комбинация от метеостанция и специфичен холандски софтуер или т.нар. дигитален агроном. „Благодарение на него ние следим температура на почвата, листна влажност, атмосферна влажност, получаваме информация за предстоящи дъждове. Нашият софтуер обработва тази информация и дава прогноза кога е време да третираме дръвчетата за болести. Това ни помага за по-добра защита на градината и продукцията да е с по-високо качество“, сподели дългогодишният биопроизводител.

Подобен пример даде и Божидар Петков, председател на Национална асоциация за биологична растителна защита, органични торове и иновативни технологии. „Искаме да въведем с БАБХ една централизирана система за прогноза и сигнализация, която да бъде изградена на базата на редица метеорологични станции със специален софтуер, който да дава сигнализация за развитие както на болести, така и на неприятели, за да може земеделските производители в реално време да получават информация на своите телефони.

Ако имаме такава мрежа от метеорологични станции, земеделските производители ще могат навреме да реагират и да преценят в кои случаи да използват биологични и в кои случаи да използват химични средства за растителна защита. По този начин ще се намали количеството на препаратите, а в много случаи по преценка и минимален риск даже може да се направи въздържане от пръскане.“

Нова професия

Свилен Костов, експерт прецизно земеделие, прогнозира, че може би след време ще се роди нова позиция в стопанствата – мениджър на дигитални услуги, което си е професия и ангажимент, а Божура Фиданска допълни, че е виждала такива позиции във ферми в Нидерландия и САЩ.

Виж статията в ПДФ формат тук...

Автор: Списание АгроКомпас