- Г-н Ангелов, разкажете за първите Ви стъпки в бизнеса с производството на яйца.

- Родом съм от Пещера. След като приключих семестриално образованието си, през 1991 година започнах стажа си като ветеринарен лекар във все още съществуващото АПК. Тогава в обекта имаше около 350 крави, телета и може би около 1000 овце.

Така започна професионалният ми път. След като се дипломирах, през 1992 година открих ветеринарна амбулатория и освен като практикуващ ветеринарен лекар, започнах да се занимавам и с търговия на различни ветеринарномедицински продукти. Идеята беше да се започне алтернативно производство на птици и това се случи в края на 1994 година. Освен това районът има традиции в птицевъдството.

- В какви помещения започнахте с птицевъдството и с колко птици?

Започнахме в началото 1995 година в едно новопостроено помещение, което не беше подходящо за птици, но нямахме друг избор. То беше на 3,5 км от тук в парцел, който е наследствен от дядо ми. Всъщност, там се направи едно помещение, където започнахме с отглеждането на първите 2600 птици. През 1997 година се направи едно чисто ново друго помещение, в което се гледаха около 3800 птици и така се започна бавно и постепенно.

- Нека да поговорим за европейските програми. Те по какъв начин облекчиха инвестициите Ви. Разбрах, че имате проект по подмярка 4.2. Това така ли е?

- Да. Това което се наблюдава през последните 5-6 години е един стремеж за облекчаване процедурите за кандидатстване. Определено тук имаме успех, макар че пак не е на 100%. Много голямо облекчение е системата ИСУН.

Проблем си остава незадоволителното финансиране. В Гърция например конкретно по мярка 4.2 в зависимост от програмата схемата е до 5 милиона евро. При нас е до 2 милиона евро. При 2 милиона евро едно голямо развиващо се предприятие не може да направи нищо. Ние използвахме цялата схема, която е 2 милиона евро. Проектът касае нова индустриална площадка, парцел, складова база, хладилни камери, първична обработка на стоката, сортировка, изкарване и окачествяване и съответно термична обработка на определен вид яйца.

Така или иначе на мен ми се наложи още 500 хиляди да инвестирам, за да мога да осъществя проекта. Много пъти сме настоявали парите за такива проекти да бъдат повече. Ограничените бюджети за големите ферми е проблем.

- Казахте, че работите с партньори от други държави. Това означава ли, че изнасяте продукция?

- Може би над 80% правим експорт. Но в последните години се наблюдава едно благоприятно развитие на българския пазар. Българският потребител става по-претенциозен, по-четящ етикетите, но искам да кажа, че при супермаркетите наблюдавам една тенденция за подвеждане на потребителя. Т.е., те не изписват етикетите на регала до край. Не се дава нужната информация. Задължително е да се упомене вида на отглеждане на птиците - клетъчни, подови или свободни. Голяма част от веригите това не го правят. Да не кажа никой.

---

По-голямата дъщеря на Иван Ангелов - Христиана Ангелова, се занимава с търговията, международните и регионални продажби, рекламата и маркетинга в семейната фирма. Учила в Австрия и Англия, но през 2016 г. решила да се завърне и да се включи в семейния бизнес. Казва за баща си, че е „много строг, тъй като е перфекционист и държи всички да отговаряме на неговите стандарти, които са се утвърдили като стандарти на фирмата. Ежедневно коментираме новости, нови проекти. Неща, с които можем да изпъкнем. Той също така има идеи. Предлага. Получава се една много добра дискусия между нас.“

По-малката дъщеря на Иван Ангелов – Ива, която също е учила в чужбина, е завършила ветеринарна медицина в Тракийския университет в Стара Загора и отскоро работи в семейната фирма заедно с бъдещия си съпруг - Димитър Стаматов, който също е ветеринарен лекар. Той отговаря за една от базите, в която се отглеждат подрастващите птици. „Работата е отговорна, понеже те пристигат на еднодневна възраст. Те са доста уязвими и изискват големи грижи.“ Той отговаря за ваксинацията и изпращането им до следващите ферми, когато достигнат до възраст за снасяне на яйца. Оттук нататък щафетата в техните грижи поема Ива.

Младите ветеринарни лекари разказват, че едната ферма разполага с пет сгради, където птиците се отглеждат свободно, като в процес на изграждане е нова сграда. Другата ферма пък включва четири сгради, които са подови, както и две сгради за свободно отглеждане. В Цалапица има две сгради за свободно отглеждане. Във всяка една сграда се отглеждат средно по около 15 хиляди кокошки, като общият им брой е около 250-300 хиляди. Отглеждат бели кокошки от породата Ломан, които снасят бели яйца. Белите птици от порода LSL са генетично много по-устойчиви на бактериални патогени, в това число салмонела. От друга страна, тези птици са по-леки, подвижни, хвърковати, което ги прави много подходящи за отглеждане в среда, близка до естествената. Различни публикации в европейския печат твърдят, че щом като птицата се движи повече, то тя усвоява дажбите по-пълноценно, а оттам и яйцето е по-качествено.

 

Автор: Списание АгроКомпас

Целия материал четете в брой Май 2021