Статистиката на земеделското министерство за плодовете и зеленчуците у нас не е точна, алармираха браншовици. По думите на Тодор Джиков от Националната асоциация на картофопроизводителите има разминаване на цифрите от ведомството и данните на Комисията по стоковите борски и тържищата.
„Много е лесно да се види, тъй като това са официални документи. Едните документи излизат като годишен доклад от аграрното ведомство и са публикувани в страницата и в сайта на МЗХГ, а другите документи като доклад са публикувани от ДКСБТ. Тя е пряко подчинена на Министерския съвет. Реално погледнато явно докладът, който е публикуван от МЗХГ или е сгрешен в цифрите, или така е поръчан да се напише. Но той не кореспондира въобще с доклада от ДКСБТ.“
По думите на Джиков агростатистиката за 2020 година показва, че консумацията на картофи и картофени продукти е около 200 000 т.
„Производството на картофи в България също е цитирано около 196 000 т, да речем пак 200 000 т. Вносът и вътрешнообщностните доставки за 2020 г. са в рамките на 34 000 т. Или произведеното 200 000 т плюс вноса прави 234 000 т. Изконсумираното е 200 000 т. А в същото време в доклада на ДКСБТ категорично е показано, че делът на вносните картофи, търгувани на българския пазар, е 55%. Това прави 110 000 т вносна продукция. Питам: Къде е разликата? Земеделското министерство отчита 34 000 т внос, а Държавната комисия по стоковите борси и тържищата отчита 110 000 т внос и вътрешнообщностни доставки. Тук се получава близо 80 000 т разлика.“
Тодор Джиков си задава редица въпроси:
Къде са тези картофи? Откъде са дошли? Как са се изтъргували? Защо е толкова огромна разликата? Какво иска да покаже МЗХГ? Че видите ли милионите, които ги раздаваме от телевизорите, са се превърнали в продукция, която обаче е отчетена само на документ, а не е произведена реално, защото не намира отражение в статистиката на ДКСБТ. Ако не е стъкмистика, защо са изпуснати тези 75 000 т картофи, които явно са влезли нелегално и са част от сивата икономика в България.“
Според Джиков разминаването в данните се дължи на една порочна практика.
„С едно зелено картонче всеки един земеделски производител, може във всяка една точка на България, на всеки един пазар, на всяка една псевдоборса, на всяко едно тържище да продава продукция и е освободен от задължението да е търговец по смисъла на Търговския закон с регистриран касов апарат и съответните търговски разрешителни. С такова картонче вие можете в някое русенско село да вземете под наем 5 дка, да отидете в Областната служба по земеделие да се регистрирате и съответно 12 месеца в годината да продавате продукция на пазара в Красно село, освободен от касов апарат, освободен от данъчен контрол. Включително може да продавате и банани и портокали. Не го изключва законът.“