„Човек общува най-добре с природата, когато се храни” гласи една руска поговорка. В тази посока на мислите, може би биоземеделието, чиито продукти напоследък бележат бум в световното търсене и потребление, е естествена илюстрация на тази тенденция. Ехото ù вече отеква и у нас, колкото и да изоставаме в нагласата и възможността чистите, заредени с енергията на природата храни да бъдат основна част от трапезата на българина.
Надежда обаче ни даде последното издание на Международната селскостопанска изложба в Пловдив, в рамките на която тази година се проведе и БиоАгра. Щафетата на нейната мисия вече се предава успешно и набира скорост с форуми и разяснителни кампании на Министерство на земеделието и храните с активното участие на родни биопроизводители. Ярка проява на обрата в търсенията, устремени към по-голямо присъствие на естественото, природното, биологичното
както в земеделското производство, така и в пътя на продуктите му до хората, е логистичната и практическа помощ на един от най-успешните проекти в областта на биоземеделието у нас – българо-холандския проект „Новото тракийско злато” (2009–2014). Той на практика подкрепя устойчивото развитие на Източните Радопи, но преди всичко се оказва един образец за насърчаване и съчетаване на биоземеделието, възстановяването на околната среда и екотуризма в цялата ни страна. Това лято екипът на „Новото тракийско злато” стимулира българската общественост и ресторантьорския ни бранш за употребата на био и местни продукти в приготвянето на храната от своето меню. Това е нещо, което някои фирми боязливо пробват, но все още им липсва като същинска практика, за да го превърнат в печеливш бизнес. С подкрепата и участието на посолството на Кралство Холандия в България и Соул Кичън – София експертите от проекта организираха Дни на кулинарията с био и местни продукти от Източните Родопи. Водещо в тях беше поканата и организираното гостуване на холандския шеф-готвач и професор в Saxion college Ерик ван Велувен за три кулинарни дни у нас, в които той демонстрира импровизирано готвене с биопродукти от Източните Родопи. Така очарователният майстор на качествена и здравословна храна ни открехна завесата и ни призова да стимулираме и създадем условия за навлизането на биопродуктите в заведенията за обществено хранене. И без това, на практика, 85–90% от българските биопродукти отиват за износ, а основна причина за това е, че родните ни производители ги реализират трудно у нас.
|