Танчо Колев

 

- Г-н Колев, какво става днес (23 октомври)? Срещам Ви в компанията на колеги животновъди от страната на заключителната част от двудневната Международна конференция в София по международния проект „Заетост, социални въпроси и приобщаване”, питате чуждите експерти за бъдещето на сектора в България в условията на новата ОСП, а сякаш нещо друго Ви води в столицата?

- Води ни недоволството към премиера и финансовия министър на страната, защото не знаем нищо за рамката на бюджета и какво се случва с предвиденото за животновъдния сектор през 2014 г. Имахме уговорка, както искахме, да ни бъде изплатена на 100% субсидията за глава животно през месец октомври. Обещаха ни 70% от нея в рамките на месец октомври, но на практика изплатиха под 50 на сто от полагащото ни се. И то при положение, че няколко дни преди да изразим искането си, колегите от зърнопроизводството се отказаха от 250-300 милиона, които им се полагаха като авансово плащане по СЕПП. В същото време при нас са нужни едни 50 млн. лв., за да бъде изплатена цялата субсидия на глава животно. А за да предлага правителството парите за авансово плащане на зърнопроизводителите, значи ги има в наличност.

- Дадоха Ви обаче крайно обещание за ранно изплащане на 70% от субсидията.

- Крайното им обещание беше за 70 на сто от субсидията на глава животно до края на октомври, но в крайна сметка започнаха превеждат до 50% от сумите. Днес (23 октомври т.г.) трябваше да се съберем всички животновъди в залата на „Гранд хотел София”, за да се разберем за какво става въпрос и да излезем с пресконференция пред медиите. Някои от колегите не дойдоха тук, а дадоха пресконференция в клуба на БТА.

Изразявайки несъгласието си на различни места и от името на различни по име браншови организации в животновъдството, не сте ли водени на практика от общи искания?

Разбира се. Имаме от август месец спуснати декларации за разглеждане на новия Бюджет 2014 до министър-председателя на Р България г-н Орешарски, а нямаме никакви отговори.

- Какво касаят тези декларации?

- Те искат адекватно разглеждане на новия Бюджет на държавата ни, защото ние, физическите лица, наречени земеделски производители, сме дискриминирани в България. Всички фирми у нас плащат на държавата 10-процентен данък, а физическите лица, земеделски производители, плащат 15% данък и всички инвестиции, които правят, не им се признават за разходи и вложения. А ние, физическите лица, отговаряме с цялото си имущество при фалит.

- Как може да се коригира според Вас тази дискриминация?

- Със съставянето и Закона на новия бюджет за 2014 г. може да се коригират тези недоразумения, но ние нямаме никаква чуваемост от Комисията по бюджет и финанси, от финансовото министерство. А както всички знаем, остана и един друг закон, който е убийствен. Той е за земеделски производители, които не водят счетоводство. Те имат 60% нормативно признати разходи, а останалите 40% от приходите им се облагат с данък. Няма в България и в света бизнес, който да реализира 40% печалба, и върху това да му се слага данък, освен ако произвежда наркотици. Това трябва да бъде променено, като някъде около 90% да са нормативно признатите разходи, останалите 10 да се облагат с данъци.

- И това ли според Вас може да се реши със Закона за държавния бюджет?

- Да, също със Закона за държавния бюджет, който се формира всяка година. Тези искания не са от сега. Те са от 2009 г. и са поставяни и пред предишните управляващи. Никой не ги удовлетвори. Те разчитат на нас – с едната ръка дават, а с двете ръце вземат. Всичко, което получават животновъдите като субсидия, се връща обратно като данък. Горе-долу от цялата субсидия остават около 20% като такава. Всичко друго заминава обратно в бюджета. За втори път ще го кажа – няма бизнес, който да реализира 40% печалба с този Закон за физическите лица, който е създаден. И ние търсим Закон за фалита на физическите лица. Няма в България такъв. Ние, животновъдите, не можем да обявим фалит, защото отговаряме дори и с децата си.

Независимо от това кой и къде от животновъдите днес прави пресконференция, обобщете моля Ви, техните искания, защото вярвам, че те са общи.

Общите ни искания са за ясни позиции отсега за финансовата рамка през 2014 година. Ние не знаем за какво става въпрос. Имаше едни раздадени кредити от 2008, 2009, 2010 и 2012 г. за изхранване на животните. Благодарение на тях ние запазихме стадата, не ги ликвидирахме. Беше ни обещано, че ще се намери държавна помощ, с която тези кредити да бъдат опростени. Тя не се намери.

 

 

Автор: Мариела Илиева

Целия материал четете в брой Ноември 2013