- Вие сте единственият евродепутат от България, членуващ в Комисията по земеделие в Европейския
парламент. Към момента голяма част от Вашата активност е насочена към дискусията за промяната на Общата аграрна политика за периода 2013–2020 г. На какъв етап е развитието на дебата?
- В момента навлизаме в най-съществената му част. През октомври се състоя поредната изключително полезна и задълбочена дискусия с комисаря по земеделието Дачиан Чолош, в която той отново заяви желанието си за повече справедливост при разпределянето на субсидиите, за повече внимание върху развитието на селските и планинските райони и на периферните зони. Всички очакваме текста, който той трябва да ни предложи на 17-и ноември.
- Каква позиция на България защитавате Вие?
- Позицията на България и тази на моята партия – Европейската народна партия, която има мнозинството в Европарламента, е ясна. Земеделските производители имат много отговорности, те не просто произвеждат продукт. Грижат се и за околната среда, участват и в доставянето на обществени услуги. Ето защо, ние сме категорични, че трябва да се запази сегашния бюджет на ЕС за земеделие – не можем да изискваме повече от производителите, а да намаляваме финансирането им.
Няма логика. Другият важен дебат е запазването на директните плащания. Чуха се вече остри критики от някои страни членки, като Испания и Португалия, имаше и предложение от европейските социалисти – да отпаднат като цяло. Мисля, че предстоят тежки преговори, но се надяваме на подкрепата на новите държави членки, а и на част от старите, като Германия и Франция, които защитават позицията ни за запазване на директните плащания. Ще трябва обаче да се преосмислят критериите, да се опростят и да бъдат ясно дефинирани. Във връзка с директните плащания е и въпросът – запазваме ли сегашната структура с двата стълба. Когато говорим за Втория стълб – отново наблягаме върху опростяването на процедурите и повече гъвкавост. Знаем за случаите в България, когато по дадени мерки са изразходвани средствата, но има качествени проекти, които не могат да бъдат финансирани. А в същото време по други мерки няма все още проекти, които да отговарят на стандартите и там средствата не се изразходват. Затова ще настояваме да може да се прехвърлят пари от една мярка в друга, в някакви допустими граници. Всички знаем за 10-те процента, които могат и сега да бъдат използвани, но от западните ни колеги разбрахме, че при тях има много по-голяма гъвкавост. Много важно при Втория стълб е да защитим и позицията си за преходните периоди, които ще ни позволят да изпълним изискванията на ЕС. Визирам Директивата за опазване на водите, програмата НАТУРА 2000 – нуждаем се от по-големи преходни периоди, за да се вместим в критериите, без от това да страдат земеделските производители.