Такова момиче не сте виждали. С толкова голям мерак към животните. Ива Коцакова е слънчева, колоритна и вдъхновяваща – като повечето хора от Разлог, които гледат животни. 22-годишната студентка по ветеринарна медицина от малка е по мерите. Нейният баща Александър Коцаков отглежда овце и дългокосмести кози от близо 30 години. Сани Коцаков, както го знаят всички, има две дъщери – Ива и Мария. Господ не му дал синове, но пък щерките му са толкова работливи, че и 100 момци на малкия пръст не могат да им стъпят. „Коцакевите момичета са като френски ключове – за всякаква работа стават“, клати глава чобанинът на овцете във фермата на Сани.
Особено впечатляваща е голямата, Ива. Тя е студентка в 4 курс в Тракийския аграрен университет в Стара Загора, но няма търпение да завърши следването и да се завърне в родния Разлог. За да гледа крави. Сега те са 50 на брой, но младата жена иска да увеличи стадото до 100 броя животни. Решила е да развъжда породата Сиво Искърско говедо – устойчиви, кротки и непретенциозни животни.
Учудващо е твърдото решение на Ива Коцакова да се завърне в Разлог, защото момичето има покана да продължи да специализира в Германия като ветеринарен лекар. Тя обаче се колебае – и да отиде там, ще е за 1-2 години. След това категорично смята да е на собствен терен. Да си отвори ветеринарна лечебница и да отглежда и крави. Дава си сметка, че няма как да носи две дини под една мишница, но да са живи и здрави мама и татко – няма да ѝ строшат хатъра – ще помагат за отглеждането на кравите.
Ива Коцакова още си спомня с ужас епидемията от син език през миналото лято. Една овца от стадото на Сани умряла и момичето започнало трескаво да звъни – на ветеринари, на колеги, на професори от университета. Успяла да пресече разпространението на заразата с антибиотици и така спасила близо 500-те овце в семейната ферма. „Повечето ми колеги от университета нямат истинско желание да изучават ветеринарна медицина – или родителите им са ги изпратили там, или просто за да имат някаква професия“, разказва Ива. Според нея напрежението, което съществува между частни и държавни ветеринари идва от нормативната уредба в този сектор. „Вероятно има и колеги, които работят скъпо, но не съм съгласна и с културата на животновъдите, които гледат да спестят пари от здравето на животните – не ваксинират, не обезпаразитяват. Така не става.
|