Датското земеделие е фермерство в неговия най-успешен вариант. Важно е да се знае, че във втората половина на 19 век Дания преживява сериозни проблеми – териториални загуби (присъединяването на Шлезвиг Холщайн към Германия) и трайни затруднения с реализацията на нейния основен за тогава земеделски продукт – зърното. Тези сериозни удари на съдбата Дания преживява с мъдрост и от загуби ги превръща в плюсове за своето общество и икономика. На помощ идва младата земеделска наука. Откъснатата от Дания територия Шлезвиг Холщайн има около 7 млн. дка плодородни ниви, което е една четвърт от всичките в страната. Вместо да нагнетява реваншизъм в хората и да ги готви за отвоюване на териториите, датското общество е организирано за поход към сърцето на Ютланд (полуостровната част на страната). Там тогава съществуват големи територии полублатисти райони, неизползвани за земеделие. Датски агрономи, завършили във Франция, притежават знанията как тези кисели и преовлажнени почви могат да станат плодородни. Убеждават държавата и тя се включва в помощ на желаещите да започнат земеделие в тези райони. След 15–20 години упорита работа територията около днешния административен център Хернинг се превръща в успешен земеделски район, компенсиращ загубата на Шлезвиг Холщайн.
Създадени са 25000 нови ферми с размери над 160 дка. Печалбата е двойна. Фермерите са повярвали в силата на науката и се сключва траен съюз, който до ден днешен не е разтрогнат. На второто предизвикателство – ниските цени на зърното поради вноса в Европа на евтино зърно от САЩ, отговарят като развиват силно свиневъдство и говедовъдство и производство на яйца. Заливат лондонския пазар с животински продукти. Дания спира да изнася зърно, а изнася вече бекон, масло и яйца. Маслото се произвежда в кооперативните мандри, на които е сложено началото още в 1882 г. Беконът също е произведен в кооперативните фабрики за бекон, възникнали през 1887 г. Експортът на яйца се кооперира през 1895 г. Така Дания посреща новият 20 век със заложени основи на структури от фермерски кооперации, а мрежата от земеделски училища за подготовка на фермерите заработва още от 1867 г. и всъщност предшества похода към сърцето на Ютланд. А истинското начало на новата епоха в датското земеделие започва с откриването през 1858 г. на Кралския ветеринарен и земеделски университет в центъра на Копенхаген за подготовка на ветеринарни лекари, агрономи и технолози. Неговите възпитаници преобразяват Ютланд и превръщат зърнопроизводството на страната в най-продуктивното животновъдство в света. „Закваска” от това световно известно гнездо на земеделската науката има и в началото на нашето университетско образование по животновъдство. В този си вид датското земеделие в началото на 20 век дава пряко препитание на около 900 000 души и на още толкова заети в преработващата земеделските продукти индустрия. В продължение на близо 50 години този брой се променя малко и представлява основа на икономиката на страната. В един от най-красивите кътове на Копенхаген, в парка на името на Чърчил, се намира „Гефион фонтан”. Скулптурната фигура изобразява богинята на плодородието Гефион, персонаж от древна скандинавска сага, с размаха на камшик, впрегнала в ралото 4 мощни бика (нейните 4 сина, превърнати в бици). От ралото изхвърчават в полукръг мощни струи вода, които се стичат надолу и „напояват страната”. Паметникът е дар от фондация Карлсберг по случай честване 50 години на пивоварната. Изваян е от скулптура Бундгорд през 1897–1899 г. Това е паметник, които пресъздава легендата, но величае и датското земеделие. Така и индустрията, и изкуството отдават почит на земеделската дейност.
Не зная дали на читателя тези страници, отделени на историята на датското земеделие, са достатъчни сам да си направи необходимите заключения, но за мен изучаването на т.н. „Златен век” на датското земеделие (1870–1914 г.) остави трайни следи с широкото използване на науката. Може би тази ефективна връзка наука–практика и организираните продажби (кооперациите) са най-важната особеност на датския модел. Последиците на този период се виждат в следващите стъпки на датското земеделие и чак до най-новото време в неговото развитие.
|