27-та пролетна научно-практическа конференция на Съюза на производителите на комбинирани фуражи събра над 120 експерти от България и света на двудневен форум във Велинград. Целта – сверяване на часовниците и създаване на нови връзки за бизнеса. Въпреки че потенциалът на българското фуражопроизводство не е напълно развит, у нас има добри условия и суровини, а българските фуражи не отстъпват по качества на произвежданите в Европа и света. Те са пълноценни, качествени и безопасни. Зооинж. Атанас Божков, председател на Съюза на производителите на комбинирани фуражи, оповести данни за сектора. През миналата година у нас са произведени около 1,2 млн. тона фуражи, което е с близо 4% повече в сравнение с 2015 г. Това е индикатор, че все повече производители на фуражи се регистрират по Закона за фуражите и бизнесът им излиза на светло. Излизането на светло може да стане чрез създаването на тригодишна програма за животновъдство и засилване на контрола от страна на Българската агенция по безопасност на харните. В тази връзка Съюзът предлага Годишният план за контрол на фуражите, включващ планови проверки и проби от фуражи, взети за целите на контрола, да бъде поименен и публичен.
В България има добри условия за производството на фуражи. Неразвитият животновъден сектор обаче пречи на фуражната промишленост да развие потенциала си. В страната ни има достатъчно природни ресурси, т.е. източник на добра суровина, както и висок научно-изследователски потенциал.
28-те страни членки произвеждат общо 153 млн. тона фуражи. В световната класация България е на 70-то място по производство.
Според Александър Дьоринг от Европейската федерация на производителите на фуражи, българските стопани все още не осъзнават напълно потенциала, който имат. Експертът допълни, че „политиките в Европа за свързани със стремежа за повече устойчивост в производството и предоставянето на фуражи. Програмите за подпомагане оттук нататък ще целят да научат фермерите, да им предадат научно-изследователския потенциал, за да напредват в бизнеса си. Целта на рамковите програми след 2020 г. е да подкрепят отрасъла за по-ефективно използване на ресурсите. Програмата Хоризонт 2020 също е насочена към пълноценното изхранване на животните.“ По думите на Дьоринг България има силите да отговори на конкурентния външен пазар. Устойчивото развитие на сектора е един от основните стълбове в дейността на европейската федерация. Работата в Общността е фокусирана върху визията в сектора за периода до 2030 г. Двигател е за постигането на устойчивост. Една от големите трудности ще дойде с излизането на Великобритания от Европейския съюз и загубата на един от големите пазари. Предстои да се мисли за ново търговско споразумение.
Други две предизвикателства са свързани с недобрия диалог с ветеринарните лекари, както и с резистентността към антибиотици - основен проблем в безопасността на фуражите. Дьоринг коментира, че в Европейската федерация много важна е ролята на държавните институции. Именно те трябва да обединят всички основни действащи лица по веригата. Експертът допълни, че е необходима единна политика в сферата на здравеопазването, както на животните, така и на хората и намалената употреба на антибиотици в храната. Федерацията се фокусира върху здравето на животните чрез превенция, но има още възможности, които не са използвани. За целта е необходимо да се седне на масата за преговори. Европейският специалист съветва българските животновъди да рекламират по-добре продукцията си. Добрите качества на местното производство да стигнат до потребителите, за да има търсене и конкурентна бизнес среда.